— Поне петдесет километра.
Джейн погледна Тъкър въпросително.
Имаше само едно решение.
— Това означава да оставим форда и да вървим до целта пеша.
Франк не се зарадва на перспективата.
— Ако ни хванат на открито в пустинята, ставаме пушечно месо.
Джейн предложи изход:
— Значи няма да допуснем да ни хванат.
21:01
Карл Уебстър не обръщаше внимание на суматохата в импровизирания команден център. С екипа му бяха в един от бетонните бункери на около три километра източно от тестовия полигон. Бяха пристигнали преди по-малко от двайсет и четири часа и сега работеха по ускорен график, за да проведат изпитанията вечерта без проблеми. Пруит Келерман държеше да се спазва графикът, особено след нападението над Редстоун.
Извън бетонния бункер инженери и наземен персонал обслужваха редици дронове, подредени на асфалта наоколо, и ги подготвяха за среднощното нападение.
„Нищо не бива да се обърка“.
Пред различни терминали в бункера седяха оператори и правеха последни настройки на комуникационната апаратура.
Карл, като шеф по сигурността на „Танджънт“, имаше свое собствено работно място. Вече беше получил разрешение за операцията от шефовете на „Бели пясъци“. Беше стартирало пълно информационно затъмнение за района в непосредствена близост. Докато чакаше да дойде час нула, Карл оглеждаше записите от камерите на различните пропускателни пунктове в близост. По-рано през деня целият военен персонал беше изтеглен от мястото, но той не смяташе да поема никакви рискове.
И педантичността му бе възнаградена.
На монитора му се появи запис от портала „Сталиън“, на четирийсет и пет километра северно. Записът беше отпреди час и показваше пикап на електрическата компания, спрял на пропуска. Карл знаеше за продължаващото изследване на терена в далечния ъгъл на базата и при нормални обстоятелства не би обърнал внимание на пикапа. Контрактът на компанията ограничаваше дейността ѝ до ивица пясъци далеч от ограничения район.
Тази вечер обаче параноята му стигаше до небето.
Прегледа записа по-внимателно. В пикапа видя двама души, но лицата им бяха скрити зад отражението на улична лампа в предното стъкло. После дежурният на портала освети багажното отделение на колата. Карл зърна за миг лицата на служителите. Не разпозна шофьора, но другият — жена — се обърна и каза нещо на дежурния. Карл усети студена тръпка да пробягва по костите му. Познаваше тази жена и усмивката ѝ твърде добре.
Джейн Сабатело. Единствената от Проект 623, успяла да се измъкне.
Стопира кадъра, впери очи в екрана и започна да си задава въпроси. „Какво правиш тук, Джейни, особено в този момент? Как научи за сегашната операция? Защо така глупаво изпълзя от скривалището си?“
Сви юмрук. Макар и все още да нямаше отговори, беше сигурен, че тя е изпратила онзи командос с кучето, за да проучи изчезването на Санди Конлън.
Примижа — очите му още бяха възпалени и подути от лютивия спрей — и проучи тъмната сянка на шофьора.
Същият командос ли беше?
Някой изкрещя заповед и го върна в реалността. Карл скри видеото от екрана, защото питбулът на Келерман нахълта в помещението и дойде с тежки стъпки при него, като пътьом наруга един от операторите, задето се е изпречил на пътя му. Рафаел Лион беше екипиран като командос, на кръста му висеше пистолет. Под едната си мишница носеше каска.
— Тъкмо говорих по телефона с шефа ти — каза Лион с дълбоко презрение, като внимаваше да не споменава името Келерман пред останалите. — В график ли сме?
Карл кимна.
— В полунощ адът ще дойде тук… както е по план.
Лявото око на Лион се присви едва забележимо. Погледът му се насочи за миг към монитора на Карл, после отново към него. Изглежда, не само параноята на Карл се бе изострила.
— Някакви проблеми с охраната? — попита Лион.
— Никакви — отговори Карл, без да трепне. — Ако излезе нещо, ще се справя лично.
21:19
— Не можем да продължим повече — каза Тъкър.
Спря форда и изключи двигателя. Отвори вратата и остави студения вятър, лъхащ на някакво нощно пустинно цвете, да нахлуе в купето. Температурата бе спаднала драстично, откакто се бяха качили в откраднатата кола. Промяната му напомни за Афганистан.
„Огнен пек през деня, замръзваш през нощта — и през цялото време стрелят по теб“.
— Да вдигнем Рекс във въздуха — каза на Франк и слезе от колата.
Всички го последваха. Каин се протегна и подуши въздуха, после вдигна крак няколко пъти, преди да отиде при Тъкър.