Франк извади дрона от багажното отделение и се зае да проверява системите му, двигателите и насочващите елементи. По план Рекс трябваше да разузнае преди тях и да огледа координатите, които беше засякъл от комуникациите с централата на „Танджънт“.
— Готов ли е за полет? — попита Джейн.
Франк избърса длани в джинсите си.
— Така изглежда. Но ми се ще Нора да беше тук. Тя знае много повече от мен за тези машинки.
Тъкър сложи ръка на рамото му.
— Ще се справиш чудесно. — Вдигна поглед към безоблачното небе — полумесецът на луната висеше сред огромни звезди, искрящи като лед. — Тук определено няма в какво да разбиеш Рекс.
— Ще видим дали е така.
Франк им махна да се отдръпнат и след миг двигателите на дрона зажужаха тихо, после по-силно, и машината се издигна на три метра и увисна. Поради черния мат, с който беше покрит, дронът беше почти невидим.
— Всичко наред? — попита Франк, загледан в дисплея на пулта за управление.
Тъкър не си даде труд да отговори, защото видя, че приятелят му говори на Рекс.
Франк прокара пръст по чувствителния на натиск интерфейс и дронът полетя напред с шепота на пропелерите. Джейн и Тъкър отидоха при Франк и застанаха от двете му страни. Тримата започнаха да следят изображението, което дронът изпращаше от въздушния си патрул. На по-голямата част от екрана се виждаше изображението от камерата, а редица оцветени в синьо квадратчета отчитаха височина, скорост, посока, заряд на акумулатора и други данни за полета.
Франк насочи Рекс на юг и постепенно го ускори до максималната му скорост — деветдесет километра в час. Държеше го ниско, плътно до терена, доколкото бе възможно. Ниски възвишения и храсталаци — идеално осветени заради камерата за нощно виждане — се мяркаха по пътя на дрона и изчезваха назад.
— Справяш се чудесно — каза Тъкър.
— Не аз. — Франк дръпна ръка от пулта за управление. — Аз само въведох координатите. Рекс лети сам и следва програма, която се нарича „следвай контура“. И мога да се закълна, че се усъвършенства, като че ли започва да предвижда промените във вятъра и терена.
„Като че ли се учи“.
Тъкър забеляза, че дронът сам определя височината на полета си, издига се и се спуска според неравния терен на пустинята. Макар това да бе удивително, в известна степен будеше и страх.
След още трийсет секунди Рекс преодоля поредното възвишение и рязко намали скоростта.
— Наближава целта — обясни Франк, без да отделя очи от пулта. — Активирам модула за електронна война на Рекс. В случай че възникне нещо.
Рекс продължи да приближава координатите, ниско над земята.
— Остават още сто метра — каза Франк.
— Виждаш ли нещо? — попита Джейн.
— Като че ли има някакви сгради — отвърна Франк. — Но засега Рекс не засича никакви комуникации или движение. Какво предлагаш да направя?
— Приближи го още петдесет метра — отговори Тъкър. — Но нека видим ситуацията от по-голяма височина.
Франк приближи дрона още малко и го издигна. Появиха се постройки — повече от двайсет, — от дървени семейни къщи до магазини с витрини, като извадени от картина на Рокуел Норман, наредени около централен градски площад.
— Можеш ли да увеличиш? — попита Тъкър.
— Секунда.
Малко след това полезрението се стесни и обхващаше само единия ред къщи. На места отвън висяха парцали белеща се боя, но стените изглеждаха като изчистени с пясъчни струи до напукано сиво дърво.
— Сигурен ли си, че координатите са тези? — попита Джейн.
— Да, но… — Франк се сепна. — Чакайте. Рекс току-що засече някакво електромагнитно излъчване. Слабо е, но определено там долу тече електрически ток. Изглежда, идва от петна, пръснати из целия град.
— Някаква идея какво може да е?
— Никаква. Ще пусна Рекс да кръжи. Да видим какво още ще открие.
Когато кадърът се разшири отново, Тъкър започна да следи заедно с останалите. От другата страна на малкия град се появи нещо, на което определено не му беше мястото там.
— Наистина ли е това, което си мисля? — каза Джейн.
Тъкър сбута Франк.
— Приближи ни, но бъди внимателен.
Аномалията беше извън градския периметър, в пясъка. Рекс приближи и съмненията изчезнаха.
— Това е танк — каза Франк.
— Но не на нашата армия — промърмори Джейн.
Тъкър позна силуета.
— Танк от съветската ера. Т-55, струва ми се.
— И ако се съди по състоянието му, не е тук от много време — добави Джейн. — Виждате ли следите от гъсениците, които са останали при докарването му? Тук е ветровито и не би трябвало да изглеждат толкова скорошни.