Тъкър прецени, че вероятно танкът е паркиран там днес.
И не само той.
Отвъд танка имаше различни бойни машини от съветско време — бронетранспортьори, оръдия, различни по големина камиони. Всички като че ли бяха в безупречно състояние, недокоснати от пясъците и силното слънце.
— Сега какво? — попита Франк.
— Мисля, че Рекс направи каквото можеше — отговори Тъкър. — Време е да отидем да видим сами.
Франк въздъхна и промърмори:
— Опасявах се, че ще кажеш точно това.
21.
22 октомври,
23:07 планинско лятно време
Ракетен полигон „Бели пясъци“, Ню Мексико
След час и половина пеша по неравния терен приближиха запустелия град. Беше разположен зад следващия хълм, в плитка котловина.
Два чифта очи оглеждаха околността — Рекс във въздуха и Каин на земята. Снаряжено с тактическия си екип, кучето обикаляше пустинята по команда „оглед от средно разстояние“, а дронът висеше на трийсет метра височина, откъдето предаваше изображение на терена.
Досега никой като че ли не беше засякъл присъствието им, а периодичните облитания на Рекс не показваха повишена активност в града — нямаше радиокомуникации, топлинни източници, движение. Дори съветският танк стоеше притихнал в далечината.
Когато стигнаха до подножието на последното възвишение, Тъкър даде знак на Джейн и Франк да останат на място и извика Каин с тихо подсвирване. Кучето се измъкна от сенките и се плъзна до него. Заедно се качиха до билото и залегнаха. Пред очите им се появи пясъчната котловина, приютила в средата си дървените къщи.
Тъкър извади очилата за нощно виждане и огледа внимателно града, за да се увери, че всичко е тихо. След като изчака още десет минути, даде знак на Джейн и Франк да се изкачат. Когато стигнаха при него, в далечината се разнесе вой на койот — самотният звук отекна над пустинята.
Франк залегна на пясъка до него.
— Не трябва да се нарича Белия град. По-добре да е Призрачния град.
— Щом казваш — отвърна Джейн, приклекнала до Каин. — Да се надяваме, че сме където трябва.
„Има само един начин да разберем“.
— Следвайте ме — каза Тъкър и стана. — Като предпазна мярка ще влезем в града от противоположната на танка страна.
Франк се вгледа в звездното небе.
— Ще вдигна Рекс на триста метра, за да наблюдава тила ни в случай на проблем.
„А Каин ще ни пази отпред“.
Тъкър посочи края на града и пусна кучето. „Разузнай напред. Стой ниско!“
Каин се спусна по склона на хълма, покрай камъни и под храсталаци. След две секунди се изгуби от очите им, но Тъкър следеше движенията му на дисплея на телефона си. Когато наближиха града, Каин вече беше стигнал първите къщи и се движеше между тъмните им силуети и по пустите им веранди. Тъкър не изпускаше от очи дисплея. Кучето не предупреждаваше за опасност, а спокойната му походка говореше, че няма непосредствени заплахи.
Тъкър се доверяваше на инстинктите на Каин и затова започна да се съмнява в своите.
„Може би не сме където трябва?“
И все пак не успяваше да махне възела от нерви в стомаха си, когато стигнаха самия град. Сякаш по заръка на холивудски режисьор вятърът изтъркаля кълбо тръни през пътя им и го издуха между две постройки.
— Ако се появи призракът на Уайът Ърп — прошепна Франк нервно, — аз изчезвам.
Продължиха предпазливо между къщите в края на града, някои от които все още бяха зад щърбави, обрулени от времето дъсчени огради, и стигнаха до площада в центъра. Олющените фасади на околните постройки бяха фалшиви витрини на различни магазини — пекарна, шивач, дори универсален магазин. Пред него имаше паянтова веранда, над която висеше избеляла дървена табела:
— Някой май е имал чувство за хумор — отбеляза Джейн.
Все още забил нос в пулта за управление, Франк изсумтя:
— Обаче това не е Страната на чудесата.
„Може би, само че определено сме в нещо като заешка дупка“.
— Къде е най-близкият източник на електрически сигнали, които засече Рекс? — попита Тъкър.
Франк въведе нещо в пулта, без да откъсва поглед от екрана. След малко вдигна глава и посочи през площада, към универсалния магазин.
— Ако искаме отговор на мистерията, изглежда, трябва да попитаме Алиса.
Тъкър кимна и каза:
— С Каин ще проверим какво има там. Вие изчакайте тук.
Даде знак на кучето да е до него и тръгна през площада, като се надяваше окото на робота горе или сетивата на Каин да го предупредят за евентуална опасност. Стигна до магазина и изкачи стъпалата до верандата. Дъските проскърцаха под тежестта му и изпънаха нервите му докрай. Спомни си Афганистан, малко село край Фалуджа, където талибани бяха устроили засада на частта му. Пред очите му отново затрещяха изстрелите. Заслепен от спомена, не видя една прогнила дъска и кракът му хлътна. Той се олюля, но Каин беше до него и подпря крака му, подкрепи го, както винаги.