Тъкър възстанови равновесието си, потупа Каин по врата и пристъпи към близкия прашен прозорец. Надникна през него и видя, че мястото е само черупка, празна стая с нисък таван с оголени греди и дъсчен под. От тъмнината в дъното обаче светеха две зелени светлинки, като отровни змийски очи, стаени в мрака.
Отиде до вратата, отвори я бавно и влезе заедно с Каин.
Описа с пръст кръг във въздуха и посочи дъските на пода.
„Търси!“
Каин започна от вратата — старо разглобено скеле, купчина неизползвани дъски. Тъкър извади фенерчето си и освети пода. В прахоляка имаше размазани следи, които водеха до светлинките. Самите те идваха от матовочерна стоманена кутия, голяма колкото стандартно сандъче за инструменти. На горната страна стърчаха две спираловидни антени.
Тъкър приближи предпазливо, защото се опасяваше да не е някакво проследяващо устройство и не искаше неволно да се издаде на този, който слуша. Забеляза редица по-малки сини и червени светодиоди, които премигваха под антените. Имаше и клавиатура. Захранващ кабел беше свързан с два автомобилни акумулатора на пода.
Каин изскимтя от единия ъгъл и Тъкър изтръпна — не беше дал команда Каин да пази тишина. Погледна и видя, че кучето души пода. Разпозна необичайния тембър на предупреждението. Беше го чувал много пъти в Афганистан и знаеше какво означава.
Понеже се опасяваше да не засекат скимтенето, Тъкър се вгледа в светлините на кутията, но нищо не се промени, което означаваше, че устройството — каквото и да беше то — не е предназначено да засича звук.
„Тогава какво, по дяволите, е това?“
Искаше да знае, така че отиде до вратата и махна на Франк и Джейн да дойдат при него.
Докато те пресичаха площада, Каин повтори предупреждението си и започна да драска с нокти по пода. Тъкър сви юмрук и му нареди да мълчи.
„Разбрах посланието ти, приятел. Да се справяме с мистериите една по една“.
Джейн и Франк се качиха на верандата и влязоха.
Тъкър посочи кутията.
— Какво е това според вас? — попита шепнешком.
Франк сви рамене и приближи кутията, за да я огледа по-добре. Джейн и Тъкър го последваха. Без да докосва нищо, Франк застана пред устройството и се замисли, накланяше глава ту на една страна, ту на друга.
— Е? — подкани го Джейн след малко.
Франк се мръщеше на двата акумулатора.
— Определено това е източникът на електромагнитното лъчение, което засече Рекс. И като вземем предвид, че засече и други подобни източници, пръснати из града, мога да се обзаложа, че навсякъде лъчението идва от подобни кутии.
— А за какво служат? — попита Тъкър. — И какво правят тук?
Франк се изправи и огледа стаята. Погледът му определено стигаше отвъд стените.
— Намираме се само на петнайсетина километра от мястото, където е взривена бомбата. Ако се съди по състоянието на сградите, този декор на град е бил построен по време на атомните тестове. Учените от Тринити не са били наясно какво ще се случи, когато детонират бомбата. Някои дори са били на мнение, че ще се възпламени атмосферата.
Тъкър поклати глава, изненадан от дързостта им да рискуват с подобен експеримент.
Франк продължи:
— Правели са подобни макети на градове на различни разстояния около епицентъра на взрива, защото не са знаели каква ще е разрушителната сила на ударната вълна в различни точки.
— Явно не е стигнала дотук — отбеляза Джейн.
Франк кимна.
— Учените тогава са използвали инструменти за мониторинг на различни места, за да измерват силата на взрива и радиацията. — Погледна стоманената кутия.
— Нещо ми подсказва, че сега някой друг се кани да използва този град по подобен начин.
„Танджънт“.
Тъкър усети леден пръст да минава по гръбнака му.
„Дали не се натъкнахме на кота нула на нов проект „Манхатън“?“
Обезпокоените лица на Франк и Джейн показваха, че се опасяват от същото.
Тъкър посочи вратата.
— Да се махаме оттук!
Франк кимна, но Джейн отиде до задния прозорец на помещението и вдигна бинокъла си.