— Джейн, какво правиш? — попита Тъкър.
Тя му махна да се приближи.
— Оттук се виждат руският танк и другите военни машини. Под танка, между веригите, има зелени светлинки, като тези тук.
— Още едно устройство за мониторинг.
— Преди да си тръгнем може би ще е добре да погледнем отблизо. — Джейн свали бинокъла. — Защо им е на „Танджънт“ да докарват цялото това военно оборудване от съветската ера?
Въпросът беше добър, но в момента Тъкър си даваше сметка, че времето изтича, а се бе научил да вярва на инстинктите си.
— Тези оръжия са стари, но не са излезли от употреба — настоя Джейн. — Много армии на страните от бившия съветски блок ги използват до ден-днешен. Ами ако това тук е някакво изпитание — не само срещу цивилни мишени, но и военни?
Тъкър прехапа устна. Джейн беше права. Всичко тук говореше за изпитания на оръжие. Но каква бе крайната цел? Кой беше на мерника на „Танджънт“?
— Ако погледнем отблизо — продължи Джейн, — ще запишем марките и моделите и има шанс да разберем каква е истинската цел на всичко това. Да видим коя страна е…
Франк я прекъсна:
— Твърде късно е за това.
Тъкър го погледна. Франк следеше дисплея на пулта за управление, на който се виждаше изображението от камерата на Рекс.
— Пристига компания — обясни Франк. — Черен джип на около километър, приближава се бързо. Следите в пясъка показват, че идва от старите военни бункери на три километра оттук.
„Сто на сто е от „Танджънт“.“
— Ще е тук след минута — добави Франк.
Тъкър каза очевидното:
— В такъв случай май няма да отидем никъде.
23:33
Карл Уебстър седеше на дясната предна седалка на джипа, който подскачаше през камънаците на пустинята. В далечината виждаше тъмния силует на макета на град, на който тъкмо той бе дал кодовото име Белия град.
Погледна си часовника и изръмжа на шофьора:
— По-бързо, по дяволите! Остават трийсет минути до началото. Нямам намерение заради тази дреболия да провалим графика.
— Да, сър!
Джипът ускори и друсането стана по-силно.
Карл се обърна към задната седалка и погледна двамата техници със сиви комбинезони. Не изглеждаха никак радостни, че се движат към огневата линия.
— Знаете кои устройства да проверите. Искам да влезем и да излезем за по-малко от петнайсет минути. Ясен ли съм?
Двамата кимнаха.
Карл се обърна напред. Надяваше се това време да му стигне да претърси града. Не знаеше дали Джейн Сабатело и безименният ѝ приятел с кучето някак са се добрали дотук, но искаше да се увери, че няма да присъстват на това, което щеше да се случи.
Разтревожен, стисна карабината на коленете си.
В командния център бе подал фалшив сигнал за проблем с едно от мониторинговите устройства, за да има претекст да отиде до мястото. Рафаел Лион присви очи подозрително, когато Карл настоя да придружи лично техниците по поддръжката. Карл каза, че иска да направи един последен оглед на полигона преди полунощ. Лион обаче не зададе никакви въпроси, защото позвъни Пруит Келерман, за да провери как се развиват събитията.
Французинът почна да обяснява, а през това време Карл успя да се измъкне.
Така или иначе обаче разполагаше с много кратко време, за да се справи.
Най-накрая фаровете осветиха края на града. Джипът мина покрай съветските военни машини и спря до веригите на танка — брониран звяр, тежък повече от четирийсет тона.
Техниците слязоха, а шофьорът остана при колата.
Карл взе карабината и последва двамата техници в града. Куцукаше на превързания си глезен заради ухапването на проклетото куче. Използва болката, за да се съсредоточи, за да не изпуска от фокус целта си… та дори това да означаваше да действа зад гърба на Лион. Карл бе започнал тази каша и възнамеряваше да я разчисти веднъж завинаги. Първо обаче трябваше да разгадае една мистерия.
Помнеше много ясно двете фигури в служебната кола на електрическата компания, снимани от охранителната камера на портала „Сталиън“, особено лицето на жената.
„Къде си, Джейни?“
23:34
Тъкър свали визьора на апарата за нощно виждане и застана до задния прозорец на универсалния магазин. Изчака, докато приближаващият джип спря сред облак прахоляк. Искаше да разбере колко души пристигат и преброи четирима — двама техници с кутии с инструменти, шофьор, който остана до отворената врата на колата, и още един.
Карл Уебстър, шеф по сигурността в „Танджънт Аероспейс“.
Какво правеше тук?
Тъкър погледна намръщено устройството със зелените светлинки и се отдръпна от прозореца.