Всичките му сетива са претоварени. Огненият блясък е превърнал зрението му в червено петно. От взрива ушите му кънтят и не чува нищо. Пясък и дим запушват ноздрите му, отнемат му миризмите, които са го водили досега.
Сега целият му свят е сведен до задъхано дишане и болка в мускулите.
Нещо тежко го блъсва отзад, смазва краката му, събаря го и той пада. От тавана се срива пръст и го затиска. Той драска с лапи, рови в прахоляка. Издърпва тялото си напред, съвсем малко, опитва да се измъкне.
Ала е твърде бавен, твърде изтощен.
Още пръст затрупва бедрата му, гърба, гърдите.
Все пак той продължава да се бори, прогонва страха си.
Пясък и пръст се стоварват върху раменете му. Той вие в тъмнината. После нещо затиска шията и главата му, потапя го в тишина. Той поема въздух, но вдишва само прах. Гърчи се, но не може да се измъкне.
Вие пак — но само вътрешно, последен вик за помощ.
Тъкър стигна до капака на пода в съседната постройка. Беше оставил Джейн и Франк в защитената част, под земята. Каин би трябвало да е доста по-нататък в тунела, обаче върху конструкцията над Тъкър беше паднала бомба. Половината беше унищожена, а тунелът след нея беше рухнал.
Единственият начин да стигне до Каин беше да излезе и да тича до следващата постройка, докато е под обстрел.
Детонациите като че ли следваха по-бързо една след друга, деляха ги само секунди. Трещяха понякога над главата му, понякога далече, чуваше се непрекъснат грохот.
Той погледна нагоре.
Колкото и лошо да беше под земята, там горе щеше да е по-зле. Макетите на къщи в Белия град не можеха да са защита от такава бомбардировка.
Въпреки всичко той не се поколеба.
Опря гръб в капака и се напрегна. Затвори очи и натисна. Капакът се отлепи с пукане. Тъкър го отметна и се покатери през дупката.
Приклекна и се огледа. Намираше се в макет на жилище — или каквото бе останало от него. Единият ъгъл на покрива беше рухнал, а от задната страна беше останал само надупчен скелет. През липсващата част на стената видя редица дупки, може би оставени от шрапнели.
Докато гледаше, улучиха съседната къща и във въздуха се разхвърчаха трески и парчета дърво. Басовият тътен на експлозията го блъсна в ушите.
Той забрави за опасността и погледна телефона, за да се ориентира. Последното местоположение на Каин беше приблизително през две къщи.
Тъкър погледна натам и се спусна към входната врата. Отвори я и погледна нагоре. Чуваше жуженето на дроновете — сякаш идваше от всички посоки.
Спомни си преследването в блатото в Алабама и сърцето му се сви. Затвори очи, съсредоточи се, за да прогони страха.
Отвори очи. Над улицата пред него се носеше силует с черни криле, стряскащо безшумен и толкова близо, че раздвижи въздуха като някакъв призрачен мираж. Тъкър настръхна, когато си даде сметка какво е минало толкова близо край него.
Боен ястреб.
Дронът сви вдясно. Миг след това от същата посока долетяха поредица експлозии, които сринаха още една част от града. Дъжд от отломки се изсипа над къщата.
Тъкър се отърси от смразяващия страх, който будеше тази военна машина.
Сега или никога!
Хвърли се през вратата, прелетя над стъпалата на верандата, скочи долу и хукна. Пресече улицата, прескочи оградата на съседната къща, изтича в задния двор, продължи нататък, към следващата къща, под прикритието на останките. Следващата къща беше в още по-окаяно състояние от онази, от която бе излязъл. Беше останало само парче покрив, подпряно на две стени.
Той прескочи останките от верандата и мина през разрушената част от стената. Влезе и заоглежда пода.
„Къде, по дяволите, е капакът?“
На другите места най-често беше в някой ъгъл на пода. Огледа най-близкия, но не откри нищо. Видя капака във втория ъгъл, който погледна — но беше наполовина затиснат от паднала стена. Той счупи нападалите дъски с тока на обувката си, клекна и разчисти парчетата.
„По-бързо… по-бързо… по-бързо…“
Отвори капака, скочи долу и запълзя в тъмнината. Светна фенерчето и плъзна лъча по стените и тавана. Стисна телефона и се насочи към последната светла точка, оставена от Каин.
Стигна до стена от пръст и натрошени дъски.
Почна да разчиства — дърпаше дъските и избутваше пръстта назад.
„Не ме изоставяй, приятелю…“
А след това напипа нещо космато.
Лапа.
Продължи да разчиства с още по-голямо ожесточение, възможно най-бързо. Пръстта падаше върху раменете му. Най-накрая изрови главата на Каин. Очите на кучето бяха полуотворени, зацапани с пръст. Нямаше дъх — нищо не смущаваше прахоляка около носа му.