„Закъснях!“
Гърлото му се сви, мъката започна да го задушава, но той продължи да разчиства. Успя да провре пръсти под кевларената жилетка и да напипа каишите ѝ. Напрегна се, издърпа Каин от отломките и го прегърна.
Почисти ноздрите на приятеля си, стисна муцуната му и вдиша въздух в студените му ноздри. Усети как гръдният кош се издига и отпуска. С изтръпналите си разранени пръсти не беше в състояние да долови дали има пулс; в тясното пространство нямаше и достатъчно място за сърдечен масаж.
Горе продължаваха да отекват експлозии, от тавана падаше пръст, но на Тъкър му беше все едно. Просто беше прегърнал приятеля си.
Отново напълни дробовете му с въздух — и чу съвсем леко скимтене, почти като оплакване.
— Как си, приятелю? — прошепна Тъкър в ухото му.
Каин се размърда, премигна и бутна с лапи гърдите на Тъкър. Тъкър започна да го разтрива, да му шепне окуражително в ухото — повече звуци, отколкото думи.
Накрая мокър език го близна.
— Кой е доброто ми момче? — попита Тъкър.
Каин се претърколи и опря нос до носа му.
— Да, точно така. Ти.
00:22
Тъкър намести Каин на рамото си и запълзя назад, към първата къща. След като се измъкна от тунела, изчака няколко секунди и видя, че клиноподобните дронове — Бойните ястреби — сега като че ли бяха насочили смъртоносното си внимание към съветското въоръжение в края на града.
Взривовете се чуваха оттам, виждаха се и кълба черен дим и огън. Той хукна през разрушения град към другите от групата. Нямаше представа колко ще продължи това затишие.
Влезе в къщата и извика на Франк и Джейн да излязат от тунела. Докато чакаше, остави Каин да стъпи на лапите си и го прегледа по-обстойно. Нямаше счупени кости, а дебелата козина и защитната броня го бяха предпазили почти изцяло — имаше само няколко драскотини. Сякаш раздразнен от прегледа, Каин разтръска козината си. Въпреки всичко продължаваше да стои до крака на Тъкър, защото очевидно се нуждаеше от присъствието му.
Тъкър изпитваше същото и опря длан на хълбока му.
Франк и Джейн изпълзяха през капака на пода. Бяха покрити с прахоляк и пръст от главата до петите. Джейн прегърна Тъкър и прошепна в ухото му:
— Слава богу!
Той с радост би останал в прегръдките ѝ, но не бяха в безопасност. Освободи се, остави Джейн да поздрави Каин и се обърна към Франк.
— Справи ли се?
— Така ми се струва, но щях да съм по-спокоен, ако Нора беше тук, за да провери работата ми още веднъж. Тя знае много повече от мен за тези дронове.
— Сигурен съм, че си се справил и без нея.
Преди да тръгне да търси Каин Тъкър бе предложил на Франк да опита да използва Рекс като троянски кон и да въведе тихомълком чужд код в управлението на ескадрилата дронове. Преди, в Алабама, пултът за управление ги бе предпазил от мерника на онзи Палач. Сега Тъкър се надяваше Рекс да постигне подобен резултат — да дефинира празно поле в мрежата за наблюдение на дроновете, нещо като пролука, през която да успеят да се измъкнат.
Макар че и при такава защита опитът за измъкване би бил рискован.
Сякаш усетил мислите на Тъкър, Франк се усмихна и каза:
— Освен това направих и още нещо.
— Какво?
— Рекс проникна в управлението на Ястребите и пое дефинирането на мишените на един от тях.
— И това означава?
Франк вдигна пулта.
— Ела да видиш.
Малкият дисплей показваше неясен въздушен изглед на бойното поле долу. Франк промени ъгъла на камерата и даде близък план на бункерите в пустинята около тях.
— Докато се чупим оттук, няма да е зле да създадем малко работа на онези момчета.
Тъкър го погледна.
— Работа?
— Предполагам, че това сега е изпитание на ескадрилата дронове. Нещо като проверка дали са готови за бой. — Франк се засмя. — Както обаче знаеш, когато се стигне до сражение, нещо винаги се обърква. Мисля, че мога да отклоня един от тези „бойни ястреби“ от целта му и да го накарам да стреля по бункерите. Ще изглежда като дефект. Ако не друго, най-малкото тези типове ще трябва да гледат в друга посока вместо към нас.
Тъкър също се засмя. Спомни си физиономията на Карл Уебстър.
— Направи го.
00:25
— Дронът не реагира — каза техникът и в гласа му прозвуча страх. — Пренебрегва всички команди за блокиране.
Карл Уебстър дойде при него. На екрана течеше програмен код, а в по-малък прозорец се виждаше картина от камерата на връщащия се в базата „ястреб“.