— Какво става, по дяволите? — попита Рафаел Лион и застана от другата страна на техника.
Карл се наведе напред.
— Може би автодиагностиката му е установила проблем и се е насочил към базата за ремонт. Ако си спомням правилно, това е част от протокола за функционирането на дроновете.
Техникът поклати глава.
— И все пак би трябвало да реагира на командите ни… Идва с активирани оръжия…
Карл забеляза червената светлина на схемата в горния десен ъгъл на екрана, която изобразяваше подредбата на оръжията на Боен ястреб и двете гнезда за касетъчни бомби. Докато се напрягаше да си обясни какво се е случило, погледна друг екран, на който се виждаше огненото унищожение на Белия град и продължаващата бомбардировка на съветската военна техника в покрайнините му.
При все че не бе открил следа от Джейн Сабатело и приятеля ѝ там, ако двамата бяха проявили глупостта да останат в някоя от постройките, отдавна бяха изпепелени. Ако не, вече беше пуснал джипа им за наблюдение.
— Сър! — изпъшка техникът.
Карл се обърна към екрана. Приближаващият „ястреб“ почти бе стигнал до бункерите — обаче на схемата на дрона, точно на носа, блесна синя светлина.
Той знаеше какво означава това.
— Току-що активира бордовата система за ЕВ — каза техникът.
Електронна война!
Карл се обърна и изкрещя на всички в бункера:
— Изключете захранването! Всички комуникации! Веднага!
Преди някой да успее да реагира, светлините в бетонния бункер проблеснаха ярко. Компютърните екрани затрептяха, изображенията се размиха в реки от пиксели. После светлините изгаснаха и всичко потъна в тъмнина. Някои светодиоди и индикатори продължиха да светят още известно време на различни места, после също изгаснаха.
— Какво стана? — попита Лион. Стоманените му пръсти се впиха в лакътя на Карл, настояваха за отговор.
Карл се освободи от хватката. Нямаше време да обяснява сложните системи за водене на електронна война, с които разполагаше Боен ястреб — от електромагнитните импулси, способни да „изпържат“ всяка военна техника, до технологиите за заглушаване, които можеха да ослепят и заглушат системите перманентно.
Разполагаха с броени секунди.
— Залегни! — изкомандва той, защото знаеше какво следва. — Застанете зад прикри…
Кошмарната детонация разтресе пода под краката на Карл и го хвърли навътре, към вътрешността на бункера. Тъпанчетата му изпукаха, налягането изсмука въздуха от гърдите му.
Не помнеше как се е стоварил на пода. Когато дойде на себе си, лежеше и от ноздрите му течеше кръв.
Претърколи се на една страна и се втренчи в предната част на бункера, където тлееха огньове. През облак дим, който миришеше на смазка, видя от отломките да стърчи черно крило. Представи си самоубийствената атака на Боен ястреб, удара в мишената и детонацията на смъртоносния му товар, достатъчна да срине половината команден бункер.
Седна и видя, че Рафаел Лион го гледа гневно. На главата на французина имаше рана, от която се стичаше кръв, боядисала в червено половината му лице.
Карл не извърна поглед.
Въпреки погрешната атака на бункера — нещо, което щяха да диагностицират по-късно — останалите изпитания на ескадрилата Бойни ястреби и способностите им се бяха оказали невероятно успешни. Келерман би трябвало да е достатъчно доволен от резултатите, за да продължи с фаза три.
„Или поне така ще представя нещата“.
00:32
От хълм на около два километра Тъкър оглеждаше тлеещите останки на града през бинокъла си. В покрайнините, на фона на тъмния пясък, грееха купчини разтопен метал — това бе всичко, което бе останало от съветския танк и военните машини.
Изведнъж го порази сюрреализмът на ситуацията: военна техника отпреди десетилетия бе унищожена с дронове от двайсет и първи век, оборудвани със система с изкуствен интелект, създадена от британски математик от времето на Втората световна война.
Свали бинокъла и поклати глава. Наистина беше трудно за проумяване.
Претърколи се до мястото, където бяха Джейн и Франк, надвесени над пулта за управление, за да следят събитията през очите на Рекс. Франк не само бе успял да ги скрие от „ястребите“ в небето, но и да изпрати един от хищниците назад, към комплекса бункери.
Малък стълб дим показваше гнездото на врага, което беше ударил дронът.
Тъкър се изправи — даваше си сметка, че трябва да действат, да напуснат района, преди в „Танджънт“ да са успели да се съвземат след неочакваната атака.