— Точно както между нула и единица има безкрайно множество нули и единици — добави Нора. — Смятала е, че ако свържеш една неутрална мрежа по такъв начин, че малки промени в силата на тока да водят до по-големи промени на изхода, във веригата за обратна връзка ще…
Тъкър вдигна ръка и потисна стона си.
— Добре, вярвам ви. Каква полза имаме обаче от всичко това?
Нора погледна Франк.
Той поклати глава.
— Ти му кажи.
— Е? — подкани Тъкър.
Нора смръщи чело.
— За да тествам кода на Санди, го качих в системата на Рекс.
Тъкър погледна дрона на пода. Централното тяло и компютърът на Нора бяха свързани с кабели. Опита да си представи какво би се получило, ако изкуственият интелект на Санди получи криле.
Гласът на Тъкър прозвуча по-рязко, отколкото му се искаше.
— Защо, по дяволите, Нора? Защо трябваше да…?
— Защото аз я накарах — обади се Франк, явно за да защити Нора. — Снощи Рекс събра прекалено много необработени данни. Изсмука огромен обем информация направо от дроновете, но също и от бункера на „Танджънт“, преди да бъде разрушен. Прекалено много, за да я анализираме. Нужни са месеци само за да разровиш повърхността.
Джейн сложи длан на лакътя на Тъкър. Беше на стъпка пред него.
— Искат да използват Рекс… подобрения Рекс… за да пресеят суровите данни и така да изработят смислено предположение за евентуалния следващ ход на „Танджънт“.
Франк кимна.
— Всъщност е брилянтно — допълни Джейн и получи срамежлива усмивка от Франк. Слезе от леглото и отиде при двамата. — Я да видя кода.
Тъкър си даде сметка, че разговорът е над възможностите му, и взе повода на Каин. Кучето се изправи веднага, без колебание или друг признак, че преди броени часове едва не е умряло от задушаване.
— Като че ли сме само двамата — каза му Тъкър.
Излязоха в обедната жега. Тази част на Тексас страдаше от изпепеляващо късно лято. Тъкър нахлупи бейзболната шапка, която бе грабнал преди да излезе, възможно по-ниско над очите си. Погледът му се плъзна по паркинга на Мотел 6. Наоколо нямаше никого, така че не си даде труд да слага повода на Каин и двамата тръгнаха към близкия парк.
Около час Тъкър подхвърля червената топка, за да забавлява кучето, но и за да възстанови връзката помежду им. Освен това прецени здравословното му състояние след предната нощ. Беше нужно да се вгледа много внимателно, за да забележи, че Каин предпочита да стъпва повече на левия си заден крак — не че куцаше, просто леко забавяше темпото, когато Тъкър хвърляше топката в тази посока. Стъпваше на другия крак по-внимателно, с по-малко напрягане на мускулите.
Когато хвърли топката за последен път, Тъкър приклекна, разпери ръце и подсвирна леко. Каин наостри уши, заряза любимата си играчка и се спусна към Тъкър с пълна сила, блъсна го с лапи и го събори по гръб. Затъркаляха се в хладната трева под сянката на един бряст, чиито листа бяха започнали да жълтеят.
Боричкаха се така няколко минути — Каин се преструваше, че хапе Тъкър за китките, и ближеше лицето му. Накрая Тъкър легна по гръб, а Каин се просна до него, върху дясната му ръка. Тъкър се загледа през клоните, а Каин пъшкаше щастливо. Чувстваше травмите и болките от последните няколко дни, но също така изпитваше и дълбоко удовлетворение — най-добрият му приятел беше до него.
Тъкър затвори очи и почти задряма. Усети обаче, че над него преминава сянка, и тялото му се напрегна, моментално премина в състояние на готовност. Каин обаче все така лежеше на ръката му и размахваше опашка.
Не беше заплаха.
Той отвори очи и видя Джейн, изправена до тях. Усмихваше им се.
— Има ли място за трети?
Тъкър разпери лявата си ръка на тревата и Джейн легна до него. Сгуши се и сложи глава на рамото му. Тъкър долови уханието на шампоана ѝ.
— Какво правят Франк и Нора?
Джейн въздъхна разочаровано, но явно не защото двамата не успяваха да се справят.
— Опитах да следя работата им, обаче преди двайсетина минути престанах изобщо да разбирам какво говорят. Останах още малко, колкото да не се изложа, после намерих предлог да изляза, преди да са ме хванали в невежество.
Тъкър се усмихна.
— Знам какво имаш предвид. Чувствах се като динозавър, като прашна реликва от друга ера. Всичките тези приказки за нови бойни полета — информационна война, която се води с програмни кодове и умни дронове — чувствам се като рицар с доспехи, изправен пред танк.
Джейн го погледна и му се усмихна.
— Ти винаги ще си моят рицар.