— Знаеш ли, това може да се окаже най-необмисленото нещо, което си казвала някога.
Тя се засмя.
— Може би… но е истина.
Въпреки че омаловажи думите ѝ, Тъкър си даваше сметка, че е искрена. Също така не можеше да пренебрегне топлината, която се надигаше в него. Беше заради тези дяволски очи, сияещи в сянката, в които бе толкова лесно да се изгуби. Спомени за по-щастливи времена заиграха наоколо, изскачаха с лекота от миналото, може би защото така и не успяваше да се отърве изцяло от призраците в това минало. Двамата бяха сплетени в едно, част от мъглата на войната.
И все пак животът им бе тръгнал в различни посоки. Тя имаше семейство, син, цяло съществуване извън общото им минало. Опита да си я представи бременна, как отглежда детето си сама, как се справя със скръбта от загубата на съпруга си. Дори сега в очите ѝ се четеше познатият страх за Нейтън.
— Виж, Джейн, като твой рицар мисля, че трябва да преосмислиш участието си във всичко това. След измъкването на косъм в Белия град…
— Не — възрази тя твърдо. Надигна се на лакът и го погледна. — Не само ти познаваш хората. Смяташ, че ако избягам при Нейтън, някак ще помогна да остане в безопасност.
— Ако те убият…
— Тогава аз ще съм мъртва, а той ще е жив. — Отпусна се пак на гръб, върху ръката му. — След като ме няма, „Танджънт“ няма да имат причина да преследват Нейтън. Ще е в безопасност. Освен това не може цял живот да бягам и непрекъснато да се озъртам през рамо. Ако има начин да се сложи край на това, тогава — заради Нейтън — ще направя всичко, за да му дам този шанс.
Тъкър долови яростта зад думите ѝ. В сърцето си тя все още беше войник. Отказваше да наблюдава терена отстрани, когато се налагаше да защити сина си. И все пак той долавяше колебание, съмнение, дори някакво чувство за вина. Долавяше го в трепета на тялото ѝ. Искаше ѝ се да е при Нейтън.
— Разкажи ми за него — каза Тъкър.
Джейн го изгледа косо.
— Какво да ти разкажа?
Той сви рамене.
— Например защо избрахте името Нейтън?
Джейн се намръщи, сякаш опитваше да разбере дали не я занася.
— Какво обича за закуска? — настоя той. — Има ли приказка, която обича да слуша преди заспиване?
Джейн заговори бавно:
— Нейтън… кръстен е на дядо си, бащата на мъжа ми, който умря от рак година преди Нейт да се роди. За закуска обича овесени ядки, но само с топло мляко, което аз смятам за противно. Въпреки това обичам да разбърквам млякото му всяка сутрин на котлона… напомня ми дните, когато беше бебе.
Тъкър долови тъжната усмивка в думите ѝ, докато споделяше за Нейтън с него, докато разказваше за късчетата от живота си.
— Понякога обаче може да е голям досадник и гадняр, особено напоследък… става на възраст, в която иска да открие независимостта си, което едновременно ме кара да се гордея и ме натъжава доста.
Думите ѝ стихнаха. Двамата се замислиха. Накрая Джейн прошепна:
— Благодаря ти.
— За какво?
— За това, че ми припомни защо съм тук.
Ръката ѝ се плъзна по гърдите му. Тя го прегърна и се притисна в него. Той се обърна и се вгледа в лицето ѝ. В очите ѝ грееше нова решимост, но също и нещо топло, представата за живота, какъвто би могъл да бъде… и може би все още можеше да е.
— Тък… — прошепна Джейн и прокара пръсти през косата му.
Той се надигна и я целуна — имаше нужда от топлината на устните ѝ, за да се върне в реалността, тук и сега, знаеше, че тя има нужда от същото. Джейн отвърна на целувката му без колебание. Дишането им се ускори, страстите се разгорещиха. Джейн леко се отдръпна — колкото да говори, макар че устните ѝ все така докосваха неговите.
— Тъкър, трябва да ти кажа за…
— Хей! — чуха вик откъм мотела.
Тъкър се отпусна по гръб. Беше готов да убие Франк, който дотича при тях.
Джейн се надигна и го изгледа — той очевидно не си даваше сметка, че моментът е лош.
— Какво има?
Франк едва си пое дъх.
— Нора… откри нещо!
15:33
Върнаха се в хотелската стая и се скупчиха около лаптопа на Нора.
— Не разбирам — каза Тъкър. — Какво е това на екрана?
Франк обясни:
— В мозъка на „бойните ястреби“ Рекс е открил скрита подчинена програма, еднаква за всички дронове. Това е нещо като… ами…
Нора се притече на помощ:
— Нещо като изчакващ файл, поради липса на по-добър термин. Той е дълбоко криптиран, но за подобрения Рекс не беше проблем да го отвори. Файлът съдържа набор команди, нещо като списък със задачи за дроновете. Повечето от тях са свързани с операциите в „Бели пясъци“, но по-дълбоко във файла открихме списък с насоки, който изглеждаше безсмислен, и се отнася за дата след три дни.