Предложи да изпрати с тях оперативен агент на „Сигма“, но Тъкър отказа. На Тринидад трябваше да са максимално незабележими, а и не искаше при него да има човек, на когото няма пълно доверие. Освен това целта им на острова беше съвсем проста. След залез възнамеряваха да вдигнат Рекс над Порт ъф Спейн, столицата на Тринидад. Щяха да използват подобрения дрон за задачата, за която бе конструиран — да засича и събира разузнавателна информация. Ако „Танджънт“ планираха нещо за следващия ден, Тъкър се надяваше да разбере какво е то и евентуално да го спре.
Беше готов да поиска и още една услуга от Рут. През последните два дни пътуване бе забелязал в очите на Джейн призрака на безпокойството — чувство за страх и вина. Знаеше, че не престава да мисли за сина си. Тъкър предложи „Сигма“ да поеме Нейтън и да го премести на безопасно място, но Джейн категорично отказа. Имаше доверие на хората, които се грижеха за сина ѝ, а не познаваше тези „едни приятели“ на Тъкър. В края на краищата той престана да настоява, защото в очите ѝ видя отражението на собствената си параноя.
Значи засега щяха да са сами.
Когато самолетът започна снишаването към летището, Каин, който лежеше на пътеката между седалките, реагира на промяната, като вдигна рязко глава и изръмжа тихо, видимо недоволен. Не обичаше полетите с малки самолети и ги възприемаше като необходимост.
Тъкър го почеса под муцуната.
— Няма проблем, приятел. Скоро ще кацнем.
Каин изръмжа пак и отново легна.
Франк продължи да коментира полета от другата страна на кабината:
— Много джунгли има там долу.
Погледна Тъкър и на лицето му ясно се виждаше какво означава това.
Макар островът да не бе много голям, имаше обширни рядко населени и отдалечени райони. За „Танджънт“ нямаше да е никак трудно да скрият ескадрила дронове някъде там.
— Това, което видяхме преди малко, когато завихме, Тобаго ли беше? — попита Нора.
— Мисля, че да — отговори Тъкър.
Тринидад е част от република, която включва и остров Тобаго на североизток. В морето наоколо има и десетки по-малки острови — някои населени, други не. Заради местоположението и климата си тази малка островна република е важен туристически район, но поради големите залежи от нефт и газ петролната индустрия е основна. Заради това огромно природно богатство страната е третата по богатство в Новия свят след Съединените щати и Канада.
„Дали това не е една от причините „Танджънт“ да се прицелват тук?“
Нямаше представа. Отговорите бяха някъде там долу.
След минута колелата на самолета докоснаха пистата на летище „Пиарко Интърнашънъл“ край Порт ъф Спейн. Тъкър стаи дъх, докато минаваха през граничните проверки, но документите, предоставени от Рут, се оказаха качествени. Дори пластмасовият контейнер, в който свалиха Рекс от самолета, не бе удостоен с особено внимание, защото по него бяха емблемите на Националната администрация по океанография и атмосферни явления. Според легендата на Рут групата беше от климатолози, свързани с тази организация. Ако се стигнеше до по-задълбочени проучвания, Франк и Нора бяха в състояние да изнесат и сносна лекция за промените в климата, така че да разсеят всякакви съмнения.
Излязоха от летището бързо и наеха бус. Денят вече беше горещ, въздухът — влажен и силно миришеше на сол. На небето имаше ниски пухкави облаци. Прогнозата обещаваше следобедни превалявания, но през нощта щеше да е ясно — идеални условия за полет на Рекс.
Докато товареха багажа в буса, Тъкър забеляза нещо странно: покрай периметъра на летището бяха паркирани няколко британски бронирани машини FV43.
Джейн забеляза погледа му и прошепна:
— Войници охраняват летището на Тринидад?
Той кимна. Войниците носеха автоматите си на гърдите, готови за стрелба.
— Нещо определено се случва — промърмори Тъкър.
— Може би тази вечер Рекс ще разбере какво.
Имаше обаче по-близък източник на информация.
Когато се качиха в буса, Тъкър се обърна към шофьора и попита:
— Защо има толкова военни в района? Случило ли се е нещо?
Младият чернокож мъж отговори:
— Няма нищо. Няма за какво да се безпокоите. Тука е рай.
Все пак Тъкър видя очите му в огледалото.
Младежът беше нервен и очевидно се преструваше на безгрижен заради тях — туристите.
— Виж — продължи Тъкър, — имаме работа в другия край на острова. Аз отговарям за охраната на този екип. Ако има нещо, което трябва да знам… — Извади сгъната стодоларова банкнота и я подаде на шофьора. — Ще съм ти благодарен за информацията.