Банкнотата изчезна и шофьорът присви очи към Тъкър, в огледалото. След малко най-после изплю камъчето:
— След два дни има избори. Голямо напрежение. Никой не харесва президента Д’Абрео. — Дори само името накара шофьора да направи гримаса. — Правителството… корумпирано е колкото си иска. Някои казват, че може да има бунтове, ако го преизберат, така че по-добре наглеждай хората си по-внимателно.
Тъкър кимна.
— Благодаря за предупреждението.
— Е, това са само приказки, нали така. — Младежът се ухили малко насила. — В Тринидад проблемите идват и си отиват като дъждовете. Всичко ще се оправи.
Тъкър се надяваше да е прав.
Облегна се назад. Джейн се наведе към него и прошепна:
— Като че ли фитилът на бурето барут е готов за палене.
„И не е нужно кой знае какво, за да пламне“.
Минаха покрай още две бронирани машини. Преди да влязат в столицата ги провериха на военен пропускателен пункт.
Нора се премести напред от третия ред седалки на буса и каза:
— Шофьорът е прав за напрежението тук. — Вдигна айпада, на който работеше. — Правителството опитва да омаловажи ситуацията и не допуска медиите да публикуват неодобрена информация.
— Не искат да плашат туристите — отбеляза Франк.
Нора кимна.
— Да. Основният съперник на сегашната администрация е политическата партия на хората. Нарича се НПТ, Народна партия на Тринидад. Тя заплашва с насилие, ако предстоящите президентски избори не минат според очакванията ѝ. Лидерите ѝ твърдят, че администрацията е корумпирана, заедно с цялото правителството. НПТ говори за революция.
Тъкър видя край пътя още един бетеер.
— Изглежда, Д’Абрео приема заплахата сериозно.
Франк пребледня.
— Трябва да вдигнем Рекс във въздуха, за да разберем какво всъщност се случва тук.
Влязоха в града и Тъкър се заоглежда. Порт ъф Спейн се простираше на трийсетина километра и в него живееха повече от сто хиляди души.
Тъкър се питаше какво ли им готвят „Танджънт“.
„Какъв е интересът им в тази малка карибска република?“
Свиха по алея с люляци, заобиколиха един фонтан и спряха пред входа на хотел „Хаят Риджънси“. Двама портиери с колосани бели ризи се спуснаха напред, отвориха вратите, посрещнаха ги с топли поздравления. Единствената спънка в добре отработената рутина се появи във вид на белгийска овчарка, която изскочи от задната седалка на буса.
Единият портиер заотстъпва боязливо, но другият — по-възрастен — остана на място и неуверената му усмивка стана уверена.
— О! Какво хубаво куче!
Без да загуби самообладание, портиерът извика пиколата да вземат багажа, после поведе гостите през фоайе с мраморен под. Чуваше се приглушена калипсо музика. Вляво имаше огромни прозорци, през които се виждаха палми, бял пясъчен плаж и сините води на Карибско море.
Джейн тръгна до Тъкър и го хвана за ръката.
— Водиш ме на прекрасни места.
— Да се надяваме, че ще си останат такива.
След няколко минути се настаниха в апартамент с две спални на покрива, на двайсети етаж, с огромна тераса от всички страни, която предлагаше чудесна гледка към града и залива.
— Ау! — възкликна Франк, докато оглеждаше покритото с мокет помещение. — Това определено е по-добре от последния мотел.
Съсредоточена върху задачата за момента, Нора донесе контейнера с Рекс в дневната на апартамента. Бързаше да провери дрона след дългия полет, за да се увери, че няма нередности. Съсредоточеността ѝ накара Франк да изостави хубавата гледка.
Докато Нора разопаковаше дрона, Каин започна да изпълнява собствените си задачи — което означаваше да подуши всяко ъгълче на стаята.
Джейн трябваше да заобиколи усърдното куче, за да стигне до бара. Някой го бе заредил щедро и бе оставил кошница с плодове и сирена. Джейн прочете бележката на глас:
— Приятни занимания… и не забравяйте противослънчевата защита. P. X.
Тъкър поклати изненадано глава. Рут Харпър определено се бе погрижила за всичко.
Джейн хвърли картичката в кошницата и застана до бара.
— Някой друг да иска питие?
Тъкър се изкуши да последва примера ѝ, но трябваше да се увери, че старателната им благодетелка се е погрижила както трябва за още една подробност. Отиде до гардероба. Вътре имаше малък заключен сейф. Той набра шифъра на ключалката, даден му от Рут. Светна зелен индикатор и малката врата се отвори.
Вътре имаше три пистолета „Зигзауер Р5“. Имаше също раменни кобури, резервни пълнители и четири кутии 9-милиметрови патрони.