Рафаел обясни:
— В деня след операцията ни в „Бели пясъци“ получихме доклад за грабеж от служителите на „Сироко Пауър“, в който се споменаваше кражба на фирмена кола. Същата кола се появява като по чудо с двама нови служители на „Сироко“ на портал на „Бели пясъци“. Изобретателен си, mon ami.
„Но явно не достатъчно“.
Тъкър трепна. Определено не бе прикрил следите си достатъчно добре в Ню Мексико. Успя да запази безразличието в гласа си.
— Изненадан съм, че ви е бил нужен цял ден, докато разберете, че имате пробив в сигурността в „Бели пясъци“. Карл Уебстър май е проспал случилото се.
Устните на Рафаел се свиха. Тъкър бе докоснал оголен нерв.
— Уви, така е — отговори французинът. — С този пропуск ще се занимаем веднага щом Уебстър се появи отново.
„Хм. Интересно“.
Шефът на охраната на „Танджънт“ вероятно се бе скрил, защото си беше дал сметка, че дните му са преброени. Провалите му се трупаха — първо Джейн се бе спасила от разчистването му след Проект 623, след това Тъкър бе влязъл в Редстоун, накрая Тъкър и Джейн се бяха промушили през охраната на „Бели пясъци“.
„Не е чудно, че е изчезнал“.
Рафаел взе снимката от масата.
— Нямаше как да знам какво сте научили вие двамата за операцията ни тук, в Тринидад, а за разлика от Карл Уебстър, не обичам да оставям нерешени проблеми. Като предпазна мярка сложих хора на летището, които да следят за посетители с вашето описание.
— Умно. Е, добре. Открихте ни. Сега какво?
— Идвам с предложение. Възможност да уредим въпроса.
— Ако е нещо от рода на „разкарайте се от острова, или ще ви убием“, можеш да си го спестиш.
Рафаел се усмихна. Белите му зъби контрастираха на фона на загорялото му лице.
— Знам, че не се плашиш лесно. Освен това защо да прибягваме до насилие, след като разумът може също да свърши работа?
— Тогава имате късмет. Аз съм много разумен човек.
Рафаел видимо долови сарказма, но предпочете да не му обърне внимание.
— Нямаме истински конфликти с теб. Да, наистина създаде много проблеми на „Танджънт“, но работодателят ми е склонен да остави всичко в миналото.
— Много щедро от негова страна. А кой е работодателят ти?
Рафаел повдигна вежди.
Тъкър сви рамене.
— Е, просто питам.
От думите на Рафаел стигаше до заключението, че работодателят му е човек извън „Танджънт“. Може би точно той бе кукловодът, който стоеше зад всичко случващо се.
— Както казах — продължи Рафаел, — той е склонен да остави всичко в миналото, ако се оттеглите и се върнете към собствения си живот.
— Искаш много. Освен че ще продължим да дишаме и да ходим по земята, какво друго съдържа предложението ви за нас?
— Назови цифра и ще я представя на работодателя си.
— Пет милиона долара.
Рафаел дори не трепна.
— Сигурен съм, че ще се уреди.
— И ще ни оставите да си отидем тихо и мирно?
— Работодателят ми държи на думата си.
Макар че изражението на Рафаел остана непроменено, Тъкър бе сигурен, че лъже. От разговора бе научил и още нещо. Не бе станало дума за дрона, който бяха пленили, което означаваше, че тези хора все още смятат Рекс за погребан някъде в тинята на река Тенеси. Рафаел също така не бе дал никакви индикации, че знае за работата на Санди и за флашката, която Тъкър бе получил от майка ѝ.
„Ако тези копелета знаят с какво разполагаме, нямаше как въпросът да не бъде засегнат в тези преговори“.
— Значи се договаряме? — попита Рафаел и протегна отново ръка.
Този път Тъкър я стисна.
— Да.
И това беше лъжа, но Тъкър подозираше, че Рафаел е наясно. Този човек не беше глупак. Целият този разговор не беше нищо повече от ловна експедиция с цел придобиване на информация за Тъкър и останалите, която същевременно постигаше и целта да ги сплаши.
И като че ли тази ловна експедиция не бе съвсем приключила.
— Не ми каза твоето име — подхвърли Рафаел, все още стиснал ръката на Тъкър с железни пръсти.
Тъкър стисна по-силно.
— Утре сутринта ще пия кафе в „Старбъкс“. Винаги можеш да ме проследиш и да видиш какво име ще напишат на чашата ми.
Рафаел се засмя и пусна ръката му.
— Харесваш ми, сериозно.
— Значи ще е жалко, ако се наложи да ме убиеш.
— Наистина.
— Но това няма да те спре.
— Нито за миг. А теб?
— Не и за половин миг. — Тъкър се ухили. — А за шефа ти не бих се колебал и половината на половината миг.