Тъкър затвори очи. В Афганистан бе виждал с очите си какво могат хората от BFST. Разполагаха с невероятни снайперисти и войници.
— Преди шест години е имал проблеми в Чад — продължи Рут. — Убил някакви селяни и бил обвинен във военни престъпления, но тези обвинения изведнъж се изпарили. След това изчезва от картата. Дори финансите му минават през поредица данъчни убежища и швейцарски сметки. Определено е потаен. Трябваше ми повече от час, докато разбера кой е в действителност и за кого работи.
— Мислиш, че е наемник?
— Може би. Не мисля обаче, че мегакорпорация като „Танджънт“ би наела бивш военнопрестъпник, независимо дали е осъден, или не. Мисля, че си прав и има друг играч, неизвестен кукловод, който е наел Лион, за да върши мръсната работа. — Рут въздъхна, явно недоволна. — Както и да е. Това е всичко, което успях да изровя за един час, но съм пуснала и други пипала. Да се надяваме, че скоро ще знаем повече.
Тъкър поклати глава.
— Има и още нещо — добави Рут. Тъкър си представи хитрата ѝ усмивка. — Лион е използвал кредитна карта на свое име преди три дни, за да наеме кола. Успях да се свържа с агенцията и да се сдобия с регистрационния номер на колата, което ми осигури достъп до джипиеса ѝ.
— Знаеш къде е колата?
— Паркирана е край пристана в Уест Бей. Наел е моторница преди двайсет минути. Обадих се в офиса на фирмата и със сладки приказки успях да разбера какво е записал като крайна цел на пътуването си.
— И то е?
— Остров Патос. Това е малка купчина камъни на петнайсет километра от западния връх на Тринидад. Точно през него минава морската граница с териториалните води на Венесуела.
— Колко малка е тази купчина?
— Островче, дълго два километра и широко към един. Покрито с джунгла, никой не живее там.
Което би осигурило чудесна възможност на него да се скрие флотилия дронове.
— Разбира се, може да не е дал истинското място — предупреди Рут. — Това може да не е истинската му цел.
Това беше така, но имаше само един начин да се разбере.
Тъкър каза „дочуване“ на Рут и тя го увери, че продължава да търси истинския работодател на Рафаел Лион.
Тъкър прекъсна линията и каза на Каин:
— Ей, приятел, искаш ли да си поиграем на пирати?
14:34 източно лятно време
Смит Айланд, Мериланд
Пруит Келерман седеше зад бюрото си и притискаше телефонната слушалка към ухото си. От другата страна се чуваше шум на двигател, който почти изцяло заглушаваше гласа на обаждащия се.
Погледна си часовника. Трябваше да се срещне с дъщеря си, Лора, за да обсъдят спор по един договор, възникнал след конференцията по телекомуникации в Атина, но се беше обадил Рафаел Лион, от Тринидад. Пруит искаше всичко там да приключи възможно най-бързо преди Лора да е заподозряла нещо. Дъщеря му не беше глупава и съвсем скоро щеше да започне да задава въпроси, на които щеше да му е трудно да отговори, ако не замесеше и нея — което не биваше да се случва.
— Повтори! — каза Пруит ядосано. — Срещнал си онзи мистериозен тип. Кой е той?
— Не знам — отговори Лион. — Определено е американец. Служил е в специалните части, поне така мисля. По време на разговора ни обаче не издаде нищо. Дори не трепна, когато споменах Джейн Сабатело.
— Но спомена, че има цена. Пет милиона.
Лион изсумтя.
— Той няма намерение да спази договорката. Проля се много кръв. От друга страна, наясно е, че и ние не бихме спазили нашата част.
— Тогава го притисни. Всеки си има слаби места… някой негов близък, някой, до когото можем да се доберем. Ако открием нещо такова, ще го държим изкъсо.
— Първо обаче трябва да разберем кой е той — напомни му Лион. — Групата му пътува с фалшиви паспорти. Много добри. За такива документи или плащаш много пари, или имаш силни приятели, които да ти ги издадат полуофициално.
Ако Лион беше прав, случващото се можеше да се окаже проблем. Пруит вече имаше предостатъчно врагове, както сред политиците, така и в частния сектор.
Кой тогава дърпаше конците на онзи тип?
— Няма да е лесно да открием каквото и да било за този човек — каза Лион. — Нека се справя с него по моя начин.
Пруит потисна желанието си да го укори. Както човек не учи лекаря как да оперира апандисит, така не би трябвало да казва на експерт с опита на Лион как да си върши работата.
„Поне засега“.
— Добре — каза Пруит. — Какъв е планът ти?
Лион трябваше да вика, защото извънбордовият двигател забоботи още по-силно.