— Оставих следа, която обектът да надуши. Ако е добър, колкото си мисля, ще тръгне по нея, а ние ще го чакаме.
— Добре, направи го. Но няма да търпя повече грешки, особено след глупостите на онова некомпетентно копеле Уебстър.
— Не се безпокойте — каза Лион. — До довечера ще сме приключили с всички тях.
26.
25 октомври,
19:18 атлантическо стандартно време
Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго
— Как върви? — попита Тъкър.
Франк — обикаляше дрона, поставен на малката масичка в дневната, и го оглеждаше за последно — каза:
— Рекс не улавя нищо обезпокоително. Би трябвало да можем да тръгваме.
Погледна Нора, която седеше пред лаптопа си, все още свързан с дрона с кабели, и тя кимна утвърдително.
Бяха минали два часа след залез. Сензорите на Рекс бяха активирани на прием, за да засекат електронните сигнатури на дроновете на „Танджънт“ в района. Нямаше никакъв сигнал обаче.
— Не ми харесва, че се разделяме — каза Франк.
— Ще е достатъчно трудно да се измъкна от хотела незабелязано с Каин. Ако сме всички заедно, става направо невъзможно да се измъкнем, защото не се съмнявам, че наблюдават хотела.
Франк не изглеждаше убеден.
— Ако обаче използваме Рекс…
— Рекс си има предостатъчно работа тази вечер. Вие с Нора трябва да го вдигнете във въздуха. Докато аз проучвам острова, вие ще се закачите за дигиталната инфраструктура на града и ще опитате да откриете какво планира „Танджънт“. Може да се окаже, че Рекс е единственото, което стои между тях и унищожаването на този град. От друга страна, пътуването до остров Патос може да се окаже търсене на зелен хайвер.
„А ако не е, ще е твърде опасно, за да идват всички“.
Тъкър продължи:
— Когато Рекс е във въздуха, за вас ще е много по-безопасно да се спотайвате тук. Ако все пак се случи най-лошото, оставям ви два от пистолетите.
Джейн вече си слагаше раменния кобур.
Нора изключи кабелите от дрона.
— Тъкър е прав. Рекс ни е нужен тук и може да ми трябва помощта ти, Франк. Особено за страничния проект, по който работим.
Тъкър се намръщи.
— Какъв страничен проект?
Франк също се намръщи.
— Ти имаш своята секретна мисия. Ние имаме нашата.
Нора поклати глава.
— Истината е, че е твърде сложно, за да се обясни набързо.
Джейн се усмихна.
— Тък, май току-що ти казаха, че си тъп.
„И сто на сто са прави“.
Не му се искаше да настоява повече.
— Добре. Вдигайте Рекс.
Франк взе пулта, подаде команда за старт и пропелерите се завъртяха. Дронът се издигна плавно от масичката и увисна в средата на стаята.
Военната машина, почти напълно неподвижна, беше странна гледка. Под матовата черна повърхност се криеше сърцето на следващото поколение оръжия. Бодежите по кожата на Тъкър се засилиха, защото усети очите на дрона върху себе си — електронният вой от бъдещето се взираше надменно в безнадеждно неактуалния и излизащ от употреба предшественик от плът и кръв.
Джейн и Нора отидоха до плъзгащата се врата към терасата, дръпнаха завесите и я отвориха. Франк насочи дрона навън. Щом Рекс излетя, двете жени затвориха вратата и пуснаха завесата. Нора се върна при Франк, който следеше издигането на Рекс в нощното небе над града.
Тъкър клекна до Каин и го почеса между ушите.
— Готов ли си за лов, момче?
Каин размаха опашка. Възбудата му изпълни стаята.
Тъкър го потупа по гърба, после взе раницата си, в която беше тактическото снаряжение на Каин. Пистолетът беше в кобура, резервните пълнители тежаха в джобовете му.
Провери си часовника и попита Франк:
— Нали знаеш какво да правиш?
Франк му махна пренебрежително, без да отделя поглед от полета на Рекс.
— Знам. Тръгвай!
Тъкър тръгна към вратата. По-рано с помощта на Рекс бяха успели да проникнат в компютърната мрежа на „Хаят“, да извадят чертежи на помещенията и да получат достъп до охранителните камери.
Тъкър излезе и поведе Каин по стълбището. Забързаха надолу, двайсет етажа до фоайето, а след това и до сутерена, достъпът до който беше ограничен. Вратата към това ниво беше с електронна ключалка, но Рекс вече бе осигурил кода за отключване.
Тъкър го въведе и вратата се отвори. Продължиха забързано през огромния подземен паркинг. Покрай стената бяха паркирани черни лимузини с логото на „Хаят“. Имаше и бус за превозване на гости от и до летището. Тъкър спря за момент до вратата, за да се убеди, че няма хора. Не забеляза никого и се спусна към заключен и свързан с охранителната система шкаф до първата лимузина. Въведе съответния код — знаеше го благодарение на Рекс — и го отвори. Вътре бяха ключовете за автомобилите. Взе ключа от буса.