Отвори го с дистанционното и качи кучето.
В този момент вратата към хотела се отвори.
По дяволите!
Той скочи в буса. Приведе се с надеждата да не са го видели. Осветлението в кабината обаче не изгасна веднага и в тъмния паркинг биеше на очи като коледно дръвче.
Чу забързани стъпки. Приближаваха.
Разкопча кобура. През ума му започнаха да минават различни сценарии. Ако беше някой от хората на Лион, смяташе да се справи с него бързо. Ако беше някой от охраната на хотела, щеше да е по-сложно. Вероятно щеше да се наложи да го неутрализира преди той да сигнализира, но при всички случаи забавянето щеше сериозно да наруши плановете му. Всичко оттук нататък зависеше от идеалното разпределение на времето.
На вратата на буса се почука.
— Има ли място за още един пътник?
Въпреки цялото планиране не бе предвидил това. Отвори вратата.
Джейн се усмихна и се качи при него.
— Нали не смяташе, че ще те оставя да тръгнеш без мен? — Седна зад волана и протегна ръка. — Ключовете, ако обичаш.
— Джейни!
— Нора и Франк се занимават с Рекс. Франк е въоръжен и обучен да се сражава. Нямам намерение да стоя там и да скучая, докато през това време ти си търсиш белята.
Явно нямаше да се откаже. Тъкър си даваше сметка, че тревожността ѝ до голяма степен се дължи на мислите за русолявото ѝ момче. Не беше в състояние да бездейства. Той капитулира, прие неизбежното, макар и да не му харесваше. Каин, от друга страна, като че ли се радваше, че тримата пак са заедно. Подуши Джейн и доволно размаха опашка.
— Очевидно съм малцинство — отбеляза Тъкър.
— Хайде, времето тече — каза тя.
Тъкър въздъхна и ѝ подаде ключа.
— Гледай да не блъснеш нещо.
Джейн направи физиономия, запали двигателя, обърна буса и бавно подкара по рампата към изхода. Не бързаше. Когато наближи затворената врата, електронен ключ на таблото замига и вратата започна да се вдига.
— Наведи се — предупреди Тъкър и клекна до Каин. Погледна си часовника. — Имаме още двайсет секунди.
Джейн кимна и наведе глава.
Чакаха вратата на паркинга да се отвори.
— Пет секунди.
Тъкър бе предвидил, че Лион не би оставил този изход без наблюдение, и макар че едва ли някой би се вгледал сериозно в бус на хотела, искаше допълнителна сигурност.
Изчака да мине и последната секунда и каза:
— Давай!
Джейн настъпи педала и подкара към отворената врата. В този момент невидимият им партньор в мисията направи каквото се очакваше — и точно навреме. Лампите в подземния паркинг премигнаха и изгаснаха. Както и целият хотел. Уличните вън също изгаснаха.
„Чудесна работа, Рекс“.
Дронът бе успял да се включи в системата на градското електрозахранване и бе спрял тока в тази част на Порт ъф Спейн. На острова това се случваше често, така че какво толкова, ако стане един път повече? След минута отново щеше да има ток, а това щеше да осигури на Тъкър и Джейн допълнително прикритие, докато успеят да изчезнат.
За съжаление спирането на тока имаше и един неочакван резултат.
Вратата на паркинга веднага започна да се затваря, вероятно като предпазна мярка срещу мародери. Джейн забеляза това и форсира двигателя, при което бусът полетя рязко напред. Тъкър се улови за облегалката на Джейн, за да запази равновесие.
Бусът се плъзна под спускащата се врата.
Нямаше да…
Тъкър чу свирепо стържене на метал и стисна зъби. Джейн не намали скоростта. Приведе се над кормилото и промуши буса въпреки пронизителното недоволство на вратата. Продължи по улицата с бясна скорост.
Тъкър вдигна глава и погледна към тавана.
— Нали ти казах да не блъскаш нищо?
Тя махна пренебрежително с ръка.
— Престани да даваш съвети от задната седалка. Не караш ти.
21:03
Тъкър бутна лоста на старата моторна лодка и тя постепенно спря. Вълните се плискаха в дървения корпус и клатеха лодката върху тъмната водна повърхност. Високо горе лунният полумесец светеше ярко на безоблачното небе. Моторът боботеше тихо, успокояващ вечерен бриз носеше солената миризма на Карибско море.
Тъкър провери джипиес картата на телефона си.
— Трябва да сме стигнали.
Погледна напред, но не видя нищо освен черна вода, посребрена от лунната светлина.
Каин скочи от седалката, на която беше, и отиде на кърмата. Вдигна глава и започна да души въздуха. Отново беше със снаряжението си — тежестта му винаги го вкарваше в режим на бдителност. Кучето знаеше, че е време за работа.