Джейн седна на мястото, освободено от Каин, отчопли парче люпеща се боя от борда край себе си и поклати глава.
— Трябваше ли да наемеш най-лошата лодка на пристанището?
Тъкър сви рамене.
Лодката, шестметрова моторница, беше поне на петдесет години. Дървеният ѝ корпус беше покрит с много пластове белеща се боя. Виниловите седалки и пластмасовото табло като че ли се държаха на тел и лепенки. В плексигласовото защитно стъкло отпред имаше дупка от куршум, точно срещу мястото на капитана.
Наеха лодката в малко село до Порт ъф Спейн. Собственикът, казваше се Петри, само сви рамене, когато Тъкър попита за състоянието на лодката.
— Човек — отговори, — вземаш — не вземаш. На мен все едно.
Тъй като нямаше кой знае какъв избор, Тъкър предпочете вземаш.
Джейн извади бинокъла си и го насочи към тъмнината.
— Е, поне ни докара където трябва — каза след малко.
Бе им отнело половин час с умерена скорост, за да прекосят двайсетината километра море, които отделяха Тринидад от малкия остров до брега на Венесуела. Водите се наричаха Bocas del Dragón — Устата на дракона. Също като дупката от куршум в плексигласа, името не вещаеше нищо добро.
Джейн подаде бинокъла на Тъкър. Той огледа морето и видя тъмен силует, малко късче земя, на около километър пред носа. Крива бяла линия бележеше мястото, където вълните се разбиваха в сушата, която като че ли представляваше непрекъсната стена от петметрови скали.
— Не е кой знае какво — отбеляза Джейн.
— Може да е малък, но е достатъчен да скрие малка ескадрила дронове.
Джейн въздъхна. Определено беше съгласна с него.
— Ако „Танджънт“ търсят място, от което да започне преврат, остров Патос е идеален за целта. Това пусто късче земя е извън териториалните води на Тринидад, но е само на минути полет от Порт ъф Спейн.
Тъкър извади от раницата си карта, която бе взел от Петри.
— Според картата от другата страна на острова има няколко малки заливчета. Предполагам, че „Танджънт“ са устроили базата си някъде там. Ще трябва да действаме на тъмно и да се надяваме…
Каин изръмжа и Тъкър се обърна към него. Кучето беше на кърмата, тялото му беше напрегнато. Въртеше глава наляво и надясно, като че ли опитваше да определи местоположението на нещо. Изведнъж се вторачи право в посоката, от която бяха дошли.
Тъкър не видя нищо освен тъмната вода. И някъде в далечината сиянието на Порт ъф Спейн.
— Какво му става? — попита Джейн, когато Каин изръмжа предупредително за втори път.
Тъкър взе сателитния си телефон и изведе на дисплея сигнала от камерата на Каин. Беше в режим за нощно виждане и морето изглеждаше доста по-светло. На екрана се появи някакъв обект — сферична форма, която се плъзгаше на около три метра над водата.
Сърцето на Тъкър се сви, защото позна силуета, който бе виждал в Алабама.
— Палач. Приближава.
27.
25 октомври,
21:19 атлантическо стандартно време
Проток Бокас дел Драгон, Венесуела
— Залегни! — викна Тъкър.
Джейн се залепи за дъното на лодката, а Каин се прикри зад облегалката на задната седалка. Тъкър клекна и дръпна лоста на двигателя. Той изръмжа и лодката се понесе напред.
— Хвани се за нещо! — извика Тъкър.
Зави рязко наляво, после надясно, зигзаг, за да затрудни прицелването на дрона. Даваше си сметка обаче, че след като прихване лодката им, Палач ще я направи на трески — заедно с тях на борда.
Единствената им надежда беше да се доберат до най-близкия залив.
Потисна импулса да погледне през рамо.
Напред, напред, напред…
Продължи на зигзаг. Островът пред тях бързо се уголемяваше, вдясно се появи пролука в бялата линия на прибоя.
Един от тесните заливи.
Беше на поне двеста метра.
Нямаше начин да стигнат навреме.
— Джейн! Вземи раницата! Скачаме!
Лодката беше твърде голяма мишена. В тъмната вода щеше да е по-трудно дронът да ги забележи.
Преди да скочат във водата съвсем близо до десния борд изригна гейзер и ги изпръска. Тъкър си представи как дронът ги фиксира, как прави фини настройки за следващия изстрел, който, ако беше прав, щеше да попадне от лявата страна — така че сви рязко надясно.
Нов гейзер изригна от водата вляво от тях. Тъкър изправи посоката, насочи носа към залива и извика: