— Ако искаш да имаш деца — продължи той, — просто ще те помоля аз да избера бащата. Но все още нищо не съм поискал от теб.
Гласът й прозвуча приглушено:
— Господарю, не знам какво да…
— Скоро ще се върна в Цитаделата. Ще дойдеш там и ще поговорим. Тогава ще ти кажа срещу какво съм застанал.
— Страх ме е, господарю. Много повече, отколкото съм мислила, че мога да се боя.
— Не се страхувай от мен. Мога само да бъда мил с моята мила Хви. Що се отнася до всякакви други опасности, Говорещите с риби ще те заслонят с телата си. Те няма да позволят да ти се случи нищо лошо!
Хви се изправи и остана все тъй трепереща.
Лито забеляза колко дълбоко я бяха разтърсили думите му и изпита болка заради нея. В очите й блестяха сълзи. Здраво стискаше ръцете си, за да престанат да треперят. Той вече знаеше, че ще дойде при него в Цитаделата по собствена воля. Каквото и да поискаше от нея, отговорът й щеше да бъде като на Говорещите с риби — „Да, господарю“.
Помисли, че ако тя би могла да размени мястото си с неговото и да поеме товара му, щеше непременно да го направи. Мъката й се засилваше от факта, че не може да го стори. Хви бе истинско олицетворение на интелигентност, сътворена на основата на дълбока чувствителност, но без слабостта на Малки към удоволствията. Съвършенството й плашеше. Всичко в нея препотвърждаваше дълбоката му увереност, че именно тя е жената, която, ако притежаваше нормална мъжественост, би пожелал (Не! Взел!) за своя съпруга.
Иксианците добре го знаеха.
— А сега си върви — пошепна той.
„Аз съм едновременно баща и майка на своя народ. Познавам възторга на раждането и екстаза на смъртта и знам какви модели и образци трябва да усвоите. Не се ли скитах опиянен посред вселената от безброй форми? Да! Видях ви очертани на фона на светлината. Светът, за който твърдите, че възприемате и чувствате, е свят на моите сънища. Събраните в мен сили се концентрират в него, защото аз съм навсякъде и във всичко. По този начин се раждате вие.“
— Моите Говорещи с риби ми казаха, че си отишъл в Цитаделата веднага след Сайънок — започна Лито.
Гледаше осъдително Айдахо, застанал недалеч от мястото, където само преди час беше Хви. Толкова малко време бе изминало, но за него липсата й продължаваше сякаш векове.
— Трябваше ми време, за да помисля — каза голата, без да отмести погледа си от тъмната ниша, в която се намираше Царската кола.
— И да разговаряш със Сиона, така ли?
— Да — той вдигна очи към лицето на Бог-Императора.
— Но си търсил Монео.
— За всяко мое движение ли ти докладват?
— Не за всяко движение.
— Понякога човек има нужда да бъде сам.
— Разбира се. Но не обвинявам Говорещите с риби, че са загрижени за тебе.
— Сиона ми каза, че ще бъде подложена на изпитание.
— Това ли е била причината да търсиш Монео?
— Що за изпитание й предстои?
— Икономът знае. Предполагам, че действително това е била причината…
— Нищо не предполагаш! Ти си сигурен.
— Дънкан, разстроен си от Сайънок. Съжалявам.
— Имаш ли представа какво е за мен да бъда тук?
— Не е лека съдбата на гола — напевно каза Лито. — За едни животът е по-труден, отколкото за други.
— Не ми е нужна философия за юноши!
— А какво ти трябва, Дънкан?
— Искам да узная някои неща.
— Например?
— Не разбирам част от хората наоколо! Без никакво притеснение Монео ми казва, че Сиона е участник в метеж срещу тебе. Собствената му дъщеря!
— Някога и той беше бунтовник.
— Схващаш ли какво имам предвид? И него ли си подлагал на изпитание?
— Да.
— Ще мина ли и аз през някакъв тест?
— Да, сега го правиш.
Айдахо го изгледа гневно.
— Нищо не разбирам нито от управлението ти, нито от твоята Империя. Колкото повече неща откривам, толкова повече проумявам, че изобщо не знам какво става.
— Великолепно е, че си открил пътя към мъдростта — кимна Лито.
— Какво? — Айдахо изпълни с рева си малката стая, след като безрезултатно бе сдържал своето възмущение.
Бог-Императора се усмихна и каза:
— Дънкан, не съм ли споделял с теб, че когато си убеден в своето познание, вече си поставил най-сигурната преграда срещу научаването?
— Обясни ми тогава ти какво става!
— Моят приятел придобива нов навик. Свиква да гледа отвъд онова, което си мисли, че знае.
— Добре, добре — голата бавно закима с глава в такт с думите са. — Какво да разбирам под отвъд, когато ми даде възможност да участвам в Сайънок?
— Обвързвам Говорещите с риби с командира на гвардията ми.