— А на мен ми се налага да ги отблъсквам! Конвоят, който ме отведе от Цитаделата, поиска да спрем, за да спретнем оргия. И онези, дето ме върнаха тук, когато…
— Те добре знаят колко ми е приятно да виждам децата на Дънкан Айдахо.
— Да те вземат дяволите! Не съм ти жребец!
— Няма смисъл да викаш, Дънкан.
Айдахо пое дълбоко въздух няколко пъти и продължи:
— Когато им кажа не, първоначално се правят на обидени, а после се отнасят с мен като с някакъв скапан… — той поклати глава — … светец или нещо подобно.
— Не ти ли се подчиняват?
— Не задават въпроси за нищо, освен ако не противоречи на заповедите ти. Аз лично не исках да се връщам тук.
— И все пак те доведоха.
— По дяволите, много добре знаеш, че не ще пренебрегнат твоя заповед!
— Дънкан, доволен съм, че си тук.
— Да, виждам го!
— Говорещите с риби знаят колко си специален, а и колко много те обичам. Както и колко съм ти задължен. Никога не е възниквал въпрос за подчинение или неподчинение, когато става дума за мен и теб.
— Тогава какъв е въпросът?
— Преданост.
Айдахо се умълча замислен.
— Почувства ли мощта на Сайънок? — попита след малко Лито.
— Дрън-дрън.
— Тогава защо ти подейства толкова разстройващо?
— Твоите Говорещи с риби не са войска, а полицейска сила.
— Заклевам се в себе си със сигурност, че съвсем не си прав. Полицията неизбежно се корумпира.
— Изкушаваш ме със силата — обвинително рече Айдахо.
— Обикновен тест, Дънкан.
— Не ми ли вярваш?
— Вярвам безусловно в предаността ти към атреидите.
— Тогава какви ги говориш за корупция и тестуване?
— Ти си единственият, който ме обвинява в притежание на полицейска сила. А полицията винаги се грижи за добруването на криминалния елемент. Само достатъчно тъп полицай може да не обърне внимание на факта, че властническата позиция е възможно най-благоприятната за криминални прояви.
Айдахо облиза устните си и втренчи в Лито своя явно объркан поглед, след което поде:
— Но моралното въздействие на… Имам предвид правната страна на въпроса, затворите…
— Каква е ползата от разпоредби и затвори, когато нарушаването на закона не се приема за грях?
Голата килна леко главата си вдясно с думите:
— Да не се опитваш да ми кажеш, че проклетата ти религия е…
— Възмездието за греховете може да бъде твърде екстравагантно.
Айдахо посочи с палец през рамо към света извън вратата.
— И всички приказки за смъртни наказания, както и бичуването…
— Опитвам се, да направя излишни официалните закони и затворите, където това е възможно.
— Все пак някакви затвори са необходими, дори на тебе!
— На мен ли? Затворите са нужни само за да се затвърди илюзията, че съдилищата и полицията си вършат добре работата. Те са нещо като гаранция за осигуряване на работа.
Сега Айдахо леко се обърна и посочи с пръст към вратата, през която бе влязъл в малката стая.
— Разполагаш с цели планети, които не са нищо друго освен затвори!
— Изглежда, че за теб затвор може да бъде всяко място, след като мислите ти вървят в подобен порядък на илюзии.
— Сега пък илюзии! — голата отпусна ръката си до тялото, буквално втрещен.
— Да, да. Говориш за затвори, полиция и правна защита, а те всъщност са абсолютни илюзии, зад които процъфтяващата структура на властта може да функционира, давайки си с пълно право сметка, че стои над собствените си закони.
— И мислиш, че с престъпленията може да бъде сложен…
— Дънкан, не престъпления, а грехове.
— Следователно считаш, че религията ти…
— Направиха ли ти впечатление първостепенните прегрешения?
— Какво?
— Опит за корумпиране на член на моето управление, както и явната корупция на член на същото това управление.
— А що е то корупция?
— Преди всичко — несъобразяване и отказ от боготворене на светостта на Бог-Императора Лито.
— Тоест на теб?
— На мен.
— Но в началото ти ми каза, че…
— Да не си помислил, че сам не вярвам в божествената си природа? Дънкан, внимавай!
Гласът на голата се разнесе отново категоричен и яден:
— Каза ми, че едно от моите задължения е да ти помагам за опазване на твоята тайна, която…
— Не знаеш каква е тайната ми.
— Че си тиранин, това ли? То не е…
— Е, Дънкан, боговете разполагат с по-голяма власт от тираните.
— Не ми харесва, като те слушам.
— Кога някой Атреидски ти е казвал да харесваш работата си?
— Нареди ми да командвам твоите Говорещи с риби, дето се мислят едновременно за съдии, съдебни заседатели и палачи, както и… — Айдахо сам прекъсна думите си.