Монео влезе в малката стая, воден от очевидна възбуда. Всъщност той предпочиташе това място за срещи, тъй като колата на Бог-Императора беше разположена в издълбано в пода снижение, което правеше по-трудно изпълнима внезапна смъртоносна атака на червея, в допълнение към неоспоримия факт, че Лито позволяваше на своя майордом да слиза с иксианския асансьор, а не по безкрайно спускащата се пътека. Въпреки това икономът чувстваше, че носените от него сутрешни новини неминуемо ще предизвикат Червея, Който Е Бог.
Как да ги съобщи?
Зората се бе сипнала само преди час в четвъртия ден на Празника — факт, заслужаващ невъзмутимото доволство на Монео, защото бързо го приближаваше към края на изпитанията.
Лито се размърда при влизането му в малката стая. По негов сигнал осветлението се задейства, насочено единствено към лицето му.
— Добро утро, Монео — каза той. — Стражата ми каза, че си настоявал за незабавен прием. Защо?
Икономът знаеше от опит, че най-голямата грешка е в изкушението да предаде колкото се може повече неща за единица време.
— Прекарах няколко часа със светата майка Антеак. Макар и добре да го крие от мен, сигурен съм, че тя е ментат.
— Да. От време на време в „Бин Джезърит“ трябваше непременно да не изпълнят някое мое нареждане. Подобна форма на неподчинение винаги ме е забавлявала.
— Значи, няма да ги накажеш, така ли?
— Монео, аз съм единственият родител на своя народ. А родителят трябва да бъде великодушен, тъй както е и строг.
В добро настроение е — помисли икономът, докато Лито вътрешно се усмихна на тихата му въздишка.
— Антеак възрази, когато й съобщих, че си наредил да бъдат пощадени подбрани лицетанцьори сред пленниците…
— Ще ги ползвам по време на Празника — отвърна Лито.
— Как може, господарю?
— По-късно ще ти обясня. А сега да чуя новините, заради които се втурна при мен по това време.
— Ами… — майордомът прехапа горната си устна. — Тлейлаксианците се разбъбриха, опитвайки се да ми се подмажат.
— Не се съмнявах, че са го сторили. И какво разкриха?
— Те… Ами те снабдили иксианците с достатъчно данни, съвети и оборудване, за да изработят… Е, не точно гола, дори не и клонирана група организми. Може би най-добре е да си послужа с термина, употребен от самите тях — клетъчна реконструкция. Как да го нарека… Експериментът бил направен в някакъв вид защитно устройство, за което щурманите от Сдружението ги уверили, че е непроницаемо дори за твоите ясновидски способности.
— Какъв е резултатът? — попита Лито с усещането, че задава въпрос в студено безвъздушно пространство.
— Не са сигурни. Не са позволили на тлейлаксианците да присъстват. Обаче все пак успели да видят как Малки влиза в тази… нещо като камера и по-късно излиза с едно дете.
— Да! Знам го!
— Наистина ли? — запита обърканият Монео.
— По дедуктивен път. И всичко, което ми каза сега, не е ли станало преди двайсет и шест години?
— Съвсем точно, господарю.
— И мислят, че детето е Хви Нории, нали?
— Господарю, не са сигурни, но… — Монео сви рамене.
— Разбира се. Какво е твоето заключение?
— В новата иксианска посланичка е заложена много важна задача.
— Безусловно. Монео, не те ли е поразил странният факт, че Хви — тази мила Хви — представлява огледално изображение на оня опасен Малки? Тя е обратното на него във всичко, включително и в пола.