— Добре! — внезапно се оживи Бог-Императора. — Сега можеш да вървиш при уважаемата госпожа Хви. А на тръгване ще ти дам един съвет.
Майордомът прилежно се вгледа в него.
— Познанието за опиатите се е зародило предимно сред мъжете, главно поради склонността им да рискуват, което пък е резултат от тяхната агресивност. Понеже си чел Оранжевата Католическа Библия, знаеш приказката за Ева и ябълката. Но ето една интересна подробност в тази история: Ева не е първата, която е откъснала и опитала ябълката. Сторил го е Адам, научавайки как да обвини Ева за случилото се. Просто искам да ти подскажа нещо за начина, по който нашите общества откриват структурната необходимост от подгрупи.
Монео леко наклони глава вляво и запита:
— Господарю, с какво може да ми помогне чутото?
— Ще ти послужи пред лейди Хви.
„Необикновената множественост на разнообразието във вселената привлича цялото ми внимание. То представлява явление с върховна красота.“
Лито чу влизането на Монео в преддверието, миг преди Хви да се появи в малкото помещение за аудиенции. Беше облечена във великолепни бледозелени панталони, плътно привързани в глезените с панделки в тъмнозелено и в тон със сандалите. Под черното й наметало се виждаше широка блуза в същата отсенка.
Изглеждаше спокойна, приближавайки към него; седна без покана, като избра златиста възглавница вместо червената, на която се бе настанила предишния път. Монео я доведе за по-малко от час. Острият слух на Лито долови неспокойното тъпчене на иконома в преддверието и той даде сигнал за плътно затваряне на сводестата врата.
— Нещо го притеснява — рече Хви. — Положи много усилия да го скрие от мен, но колкото повече се стараеше, толкова по-бързо нарастваше любопитството ми.
— Да не те е уплашил?
— В никакъв случай. Но ми каза твърде интересна подробност. Обясни ми, че непрекъснато трябва да помня колко различна е личността на Бог-Императора от всички останали.
— Кое му е интересното? — попита Лито.
— Горе-долу същото попитах и аз след направения увод. Отговори, че често и дълго мисли за ролята, която всички ние играем за създаването на тази разлика.
— Наистина е интересно.
— Мисля, че е правдиво прозрение — кимна Хви. — Защо ме повикахте?
— По едно време твоите господари от Икс…
— Повелителю, те вече не са мои господари.
— Прощавай. Ще ги наричам просто иксианците.
Тя кимна мрачно.
— По едно време…
— Иксианците замисляха създаването на оръжие — прекъсна я той, — подобно на ловец-преследвач(*), или по-точно — на самодвижеща се смърт с машинен разум. Трябваше да бъде конструирана като самоусъвършенстваща се единица, която издирва живата материя и я превръща в неорганична субстанция.
— Господарю, не съм чувала нищо по въпроса.
— Знам. До съзнанието им така и не стигна фактът, че създателите на машини винаги рискуват сами да се превърнат в механизирани създания. Машините безусловно се провалят… Нужно е само време. А когато окончателно се сринат, няма да остане нищо — никакъв живот.
— Понякога ми се струва, че са луди — каза тихо тя.
— Антеак е на същото мнение по въпроса. Но този проблем изисква незабавното му разрешаване. Сега иксианците полагат усилия да създадат нещо, което крият.
— Дори от Вас?
— Дори от мен. Затова пращам светата майка Антеак да поогледа. За да й помогна, искам от теб да й разкажеш всичко, което си спомняш за мястото на своето детство. Не пропускай и най-дребната подробност. Антеак ще ти помогне да си опресниш паметта. Трябва да научим за всеки звук, за всяка миризма, за формата и имената на посетителите, за цвета и дори за отсенките на твоята кожа. И най-незначителното може да се окаже от жизнена важност.
— Мислите ли, че точно там е мястото на тайното убежище?
— Знам го.
— И смятате, че изработват оръжието в…
— Не, но така ще обясним разследванията си на мястото, къде то си била родена.
Тя отвори устни, полека ги разтегли в усмивка, и каза:
— Господарят ми хитрува. Веднага ще говоря със светата майка.
Започна да се изправя, но той я спря с жест.
— Не бива да показваме, че бързаме.
Хви отново седна на възглавницата.
— Всеки от нас е различен в съответствие с начина, по който Монео гледа на нещата. Генезисът не спира(*). Вашият бог продължава да ви твори.
— Какво ще намери Антеак? Знаете, нали?
— Да речем, че съм дълбоко убеден. Но ти нито веднъж не спомена нищо по темата, която преди малко повдигнах. Нямаш ли въпроси?