— Вие ще ми отговорите, когато попитам.
Думите й бяха изречени с такава увереност, че Лито не можа да каже нищо. Просто продължи да я гледа, осъзнавайки необикновеността на това иксианско творение — човешкото същество, седящо пред него. Хви оставаше вярна на повелите на избраните от нея морални императиви. Беше приветлива, чувствителна и искрена и той не можеше да не усети силно изразеното чувство, че споделя болките на тези, на които предоставя личността си. Представи си смайването на бин-джезъритските учителки, изправени пред неподатливата й същина на честност към себе си. Наставниците й очевидно са били принудени да добавят по някой нюанс тук-там, да изострят някоя и друга нейна способност, усилвайки по този начин силата, благодарение на която тя не бе станала последователка на „Бин Джезърит“. Колко ли ги е измъчвало това обстоятелство!
— Господарю, ще ми се да знам мотивите, заставили ви да направите подобен избор на вашия живот.
— Преди всичко трябва да разбереш, че все едно виждаш бъдещето.
— Ще опитам, с ваша помощ.
— Никога нищо не остава разделено от своя източник. Погледът в бъдещето представлява вглеждане в целостта, в която обстоятелствата се оформят подобно на въздушните мехурчета пол някой водопад. Зърваш ги, а после те изчезват в потока, устремен надолу. И ако потокът спре, мехурчетата сякаш никога не са съществували. Именно този поток е моята Златна Пътека и аз я видях как свършва.
— Вашият избор ли… — тя посочи тялото му — …го промени?
— Промяната продължава. Обусловена е не само от начина на живота ми, но и от моята смърт.
— Знаете ли как ще умрете?
— Не как. Познавам само Златната Пътека, в която това ще се случи.
— Господарю, не…
— Знам, че е трудно да се проумее. Моята смърт ще бъде четирикратна — смърт на плътта, смърт на душата, смърт на мита и смърт на разума. И всяка от тези смърти носи в себе си семената на възкресението.
— Значи, ще се върнете от…
— Семената ще се върнат.
— А когато вече ви няма, какво ще стане с религията ви?
— Всички религии представляват своеобразно общение. Спектърът се запазва без промяна в Златната Пътека. Само че хората виждат първо една част от него, после друга. Заблудите могат да бъдат определени като излизане от скрижалите на разума.
— Хората продължават да ви боготворят — каза тя.
— Така е.
— Но когато това завинаги свърши, ще бликне гневът. Ще се ширне пълно отричане. И някои ще заявят, че сте били само обикновен тиранин.
— Заблуда — съгласи се той.
В гърлото й заседна буца, лишила я за кратко време от способността да говори. После тя поде:
— Но как животът и смъртта ви ще променят… — и сама прекъсна думите си, тръсвайки глава.
— Животът ще продължи.
— Вярвам го, но как, господарю?
— Всеки следващ цикъл е реакция на предходния. Ако мислиш за състоянието на моята Империя, ти вече знаеш как ще бъде оформен следващият цикъл.
Хви отклони погледа си от Лито и каза:
— Всичко, което научих за вашия род, ми говори, че ще го направите… — тя посочи с неопределен жест към него, без да го погледне — …принасяйки се безкористно в жертва. Но наистина не знам състоянието на Империята.
— За Златния мир на Лито ли мислиш?
— Мирът е по-малко, отколкото някои искат да повярваме — отвърна Хви, поглеждайки към него.
Каква безкрайна честност! — помисли той. — Нищо не би я възпряло.
— Това е времето, познато като разделно — каза с тих глас. — Времето, когато правим същото, което прави и разпукващата се клетка.
— И все пак нещо не достига — настоя иксианката.
Също като Дънкановците. Те, както и тя, веднага го долавят.
— Плътта нараства, но душата не — промълви Лито.
— Душата ли?
— Отразяващото съзнание, което ни казва колко много наистина живи можем да станем. Хви, ти добре го знаеш. Същото: чувство, което ти внушава как да бъдеш вярна на себе си.
— Вашата религия не стига — повтори тя.
— Никоя религия не може да бъде достатъчна. Става дума за избора, за единствения самотен избор. Сега разбираш ли колко ценя приятелството ти и твоята компания?
Тя примигна, за да скрие сълзите си, кимна и изрече:
— Защо хората не научат повече за този избор?
— Условията не позволяват.
— Тези, които вие поставяте ли?
— Съвсем точно. Огледай цялата ми Империя. Виждаш ли формата при сегашното й състояние?
Тя затвори очите си, потънала в мисли.
— Някой желае ли да бъде цял ден край реката и да лови риба? — продължи Лито. — Чудесно. Това е животът му. Може би ти самата искаш да отплаваш с малка лодка през затворено море и да се срещнеш с непознати хора? Великолепно! Какво още трябва да се направи?