— Пътуване в космоса? — попита тя с предизвикателен глас, отваряйки очи.
— Забелязала си, че Сдружението и аз не го позволяваме.
— Само вие.
— Вярно е. Ако Сдружението не се подчини, няма да получи подправка.
— Задържането на хората на планетата им сигурно ги предпазва от беди и разочарования.
— Допринася с още нещо, което е по-важно. Изпълва ги с копнеж да пътуват. Създава потребността от далечни пътувания и срещи с непознатото. В края на краищата пътуването става символ на свободата.
— Но подправката се стопява — каза тя.
— А цената на свободата нараства с всеки следващ ден.
— Което може да доведе само до отчаяние и насилие…
— Имаше един мъдър мъж и мой предшественик — впрочем част от мен самия сега — чувала ли си за него? Нали разбираш, че в моето минало няма непознати случайни хора?
Тя потвърди с уплашено кимване, изпълнено със страхопочитание.
— Та този мъдър мъж бе казал, че богатството е оръдие на свободата. Но гонитбата на същото това богатство е път към робството.
— Както сами се заробват Сдружението и Сестринството!
— Подобно на иксианците, тлейлаксианците и всички останали. От време на време измъкват по малко скрит мелиндж, което поддържа изострено вниманието им. Твърде интересна игра, как смяташ?
— Но когато дойде ред на насилието…
— Ще има глад и черни мисли.
— И на Аракис ли?
— Тук, там, навсякъде. Хората ще си спомнят за моята тирания като за доброто старо време. Аз ще бъда огледалото на тяхното бъдеще.
— Това е ужасно! — протестира тя.
Не би могла да реагира по друг начин — помисли Лито. И продължи:
— Когато планетата откаже да поддържа живота на хората, оцелелите ще се тълпят във все по-малки спасителни кътчета. На множество светове ще се повтаря жестокият процес на подбор — експлозивно нарастване на раждаемостта и постепенно изчезваща храна.
— Но Сдружението…
— Сдружението като цяло ще се окаже безпомощно без достатъчни количества подправка за отговарящ на изискванията транспорт.
— Богатите няма ли да избягат?
— Да, някои.
— Следователно вие нищо не сте променили. Просто ще продължаваме да се борим и да умираме.
— Докато пясъчният червей не зацарува отново на Аракис. Дотогава всички ще сме преминали през изпитанието и заедно ще разполагаме с богат опит. Вече ще знаем, че ако нещо е станало на една планета, то може да се случи и на всяка друга.
— Но с толкова много мъки и смърт — прошепна тя.
— Не разбираш ли как стоят нещата със смъртта? Длъжна си да го направиш. Всички същества трябва да го разберат. Целият живот трябва…
— Помогнете ми, господарю — все така тихо помоли тя.
— Това е най-важният опит за всяко създание. Близо до него са нещата, които го отразяват. Застрашаващите живота болести, например, нараняванията и нещастните случаи, раждането за жената, а някога и битките между мъжкарите…
— Но вашите Говорещи с риби…
— Те учат другите да оцеляват.
Явно успяла да вникне в думите му, с разширени от удивление очи Хви промълви:
— Оцелелите! Да, разбира се!
— Какво съкровище си ти — рече Лито. — Колко рядко и скъпоценно. Благословени да са иксианците!
— И проклети, нали?
— И това.
— Не мислех, че някога ще мога да схвана как стоят нещата е вашите Говорещи с риби — каза тя.
— Дори Монео не ги приема — кимна той. — А от Дънкановците съм направо разочарован.
— Животът първо трябва да се оцени, после ще се появи и желанието за неговото опазване…
— Оцелелите са тези, които държат в най-лесната, но най-мъчителна хватка насладата от живота. Жените по-често го разбират, защото раждането е отражение на смъртта.
— Моят вуйчо Малки казваше, че с пълно право забранявате боевете и обичайното насилие, типични за поведението на мъжете. Но колко горчив е урокът!
— Лишени от възможността да се отдават по всяко време на насилие, мъжете нямат много възможности да проверят ще могат ли да се справят. Нещо липсва. Душата не расте. Какво разправят хората за Мира на Лито?
— Че ни принуждавате да се въргаляме в безцелен упадък, като свини в собствените си нечистотии.
— Винаги трябва да се признава точността на народната мъдрост — разсеяно отвърна той. — Значи, упадък.
— Повечето мъже нямат принципи. Жените от Икс не спират да се оплакват на тази тема.
— Когато се налага да удостоверя самоличността на размирници, търся мъже с принципи — възрази Лито.