Антеак се облегна, както бе седнала на неудобния стол, представляващ възможно най-доброто, до което можа да се добере в тукашните жилища с определено спартанска характеристика. Беше сама в малката спалня — част от неподходящото дори и с размерите си пространство, отредено от господаря Лито, което той бе отказал да смени дори след като от „Бин Джезърит“ го предупредиха за предателското нападение на тлейлаксианците.
В скута на Антеак лежеше мъничка правоъгълна мастилено-черна вещ с размер на страната десет милиметра и не повече от три милиметра дебелина. Светата майка записваше върху плочицата буква след буква с блестяща игла, като думите се поемаха от квадратчето. Цялото послание щеше да бъде нанесено върху нервните рецептори в очите на помощницата-пратеничка и да остане там, докато не бъде възстановено и изчетено в Дома на Ордена.
Ама че дилема постави Хви Нории!
Антеак се бе запознала с отчетите на учителите на Хви, изпратени от „Бин Джезърит“ на Икс. Но предаденото в тях се бе оказало много по-малко от възникналите неясноти. Всъщност те само поставиха нови и по-сложни въпроси.
Дете, през какви премеждия си минала? Какви бяха трудностите на твоята младост?
Светата майка се намръщи и сведе поглед към очакващата чернота на квадратчето. Сегашните й мисли я върнаха към вярването на свободните, според което, родната земя прави човека такъв, какъвто е.
„Има ли чудати животни на родната ти планета?“ — биха попитали свободните.
Хви бе дошла с внушителна свита от Говорещите с риби — повече от сто мускулести жени, всички тежко въоръжени. Антеак рядко бе виждала подобно изобилие от оръжия — лазестрели, дълги ножове, брадвички с изящно източено острие, зашеметяващи гранати…
Предиобядът беше преполовил, когато Хви нахлу: почти с гръм и трясък, оставяйки Говорещите с риби да огледат внимателно цялото помещение, предоставено на бин-джезъритките, с изключение на малката вътрешна стая, достойна за спартанци.
Антеак също огледа жилището. Господарят Лито явно й намекваше нещо, оставяйки я тук.
„По този начин добиваш представа за цената, дадена ти от Бог-Императора!“
Освен ако… Изпращаната на Икс света майка с открито заявена мисия подсказваше множество неща. Може би времената щяха да се променят и Сестринството да бъде зачетено с нови почести и повече мелиндж?
Всичко зависи от моя успех.
Хви бе влязла сама в стаята и седнала с престорена скромност на сламеника на Антеак, а главата й бе сведена по-ниско от тази на старата света майка. Великолепен похват без никаква опасност от злополучно развитие на събитията. Очевидно Говорещите с риби щяха да отведат и двете на всяко място, което Хви би посочила. Шокът от първите й думи не оставяше никакво място за съмнение:
— Още в самото начало трябва да знаеш, че ще се омъжа за господаря Лито.
Наложи се да прибегне към дълбок самоконтрол, за да не остане със зяпнала уста. Прорицателският усет на Антеак я убеди в истинността на думите на посланичката, но не съумя да оцени толкова бързо цялата значимост на изреченото предзнаменование.
— Бог-Императора разпореди да не казваш никому за току-що наученото — добави Хви.
Ама че дилема! — помисли Антеак. — Дали мога да го съобщя на сестрите в Дома на Ордена?
— Всички ще научат, когато му дойде времето — продължаваше Хви. — Още е рано. Казвам ти го, защото то ще ти помогне да схванеш изцяло силата на доверието на господаря Лито.
— Доверието му в теб ли?
— И в двете.
Антеак едва успя да се овладее от разтърсилото я смущение. Каква мощ бе скрита в това доверие!
— Знаеш ли защо Икс те избра за посланик? — запита тя.
— Да. Целта им е да го подлъжа и да отвлека вниманието му.
— Изглежда си успяла. А означава ли това, че иксианците са повярвали на приказките на Тлейлакс за някакви противни привички на господаря Лито?
— Самите тлейлаксианци не си вярват.
— Да разбирам ли, че потвърждаваш лъжовността на подобни гадости?
Хви бе отвърнала с необичайна категоричност, която се оказа неразгадаема дори за проницателността и ментатските способности на Антеак:
— Разговаряла си с него и си го наблюдавала. Отговори си сама на въпроса!
Възрастната света майка сподави лек пристъп на раздразнение. Независимо от младостта си, иксианката с нищо не напомняше послушница. А и никога не би станала добра бин-джезъритка. Много жалко!