— Съобщила ли си го вече на своето правителство? — запита тя.
— Не.
— Защо?
— Скоро ще го научат. Предварителното разгласяване би могло да навреди на господаря Лито.
Говори самата истина — припомни на себе си Антеак.
— Лоялността ти към Икс не е ли твое първо задължение? — продължи с въпросите си тя.
— Истината е първият закон на моята преданост — отговори Хви и се усмихна. — Икс се справя по-добре, отколкото някои предполагат.
— Приема ли те като заплаха за Бог-Императора?
— Мисля, че преди всичко ги интересува необходимото им познание. Преди да тръгна, обсъдих въпроса с Ампре.
— С директора по извънфедерационните дела на Икс ли?
— Да. Той е убеден, че господарят Лито допуска само до определени граници заплахи към собствената си личност.
— Точно това ли каза Ампре?
— И още — не вярва, че бъдещето може да бъде скрито от господаря Лито.
— Но моята мисия на Икс включва и предположението… — Антеак прекъсна думите си, поклати глава и продължи: — Защо Икс снабдява господаря с различни машинарии и оръжия?
— Ампре твърди, че няма друг избор. Непреодолима сила унищожава онези, които представляват прекалено голяма заплаха.
— Аха! Значи, ако Икс се осмели да откаже, решението им ще превиши границите, заложени от Бог-Императора. Няма средно положение. Обмисляла ли си впрочем последствията от женитбата си с него?
— Може би имаш предвид съмненията, които ще засегнат божествеността му след подобен акт?
— Някои сигурно ще повярват на тлейлаксианските истории.
Хви само се усмихна.
Проклятие! — отзвънна в главата на светата майка. — Как сме изпуснали това момиче?
— Той променя самата идея и структурата на своята религия — обвинително изрече Антеак. — Разбира се, именно това прави.
— Не допускай грешката да съдиш всички останали със собствените си мерки — рече Хви.
И тъй като възрастната жена видимо се наежи, добави:
— Не съм дошла тук, за да споря с тебе за господаря. — Не, разбира се.
— Той нареди да ти предам всички подробности в паметта ми за мястото, където съм родена и отгледана.
Сякаш в отговор на думите й Антеак се взря в загадъчното черно нещо в скута си. Хви бе продължила с детайлите, останали в нейната памет, които Бог-Императора (а сега и годеник!) й бе наредил да съобщи. Доста от тези подробности щяха да се сторят скучни и уморителни на светата майка, ако не бяха ментатските й способности да поема всякаква информация.
Тя поклати глава, обмисляйки какво бе длъжна да съобщи на Сестринството в Дома на Ордена. Там навярно вече бяха оценили важността на предишното й послание. Можеше ли да съществува машина, която да се самоизолира и опази от проникващата сила на погледа в бъдещето дори от страна на Бог-Императора? Беше ли възможно? Или щеше да се окаже само по-различен вид изпитание за откровеността и прямотата между „Бин Джезърит“ и техния господар Лито? Ами да! Ако той още не знае историята на произхода на загадъчната Хви Нории…
Новата насока на мислите й подсили намерението на Антеак да бъде изпратена с мисия на Икс. Бог-Императора не си бе позволил да повери истината по въпроса на своите Говорещи с риби. Той не искаше амазонките му да подозират повелителя си в слабост.
Дали нещата действително бяха такива, каквито изглеждаха? Сложно въздействие над скрити процеси — явно този бе начинът, по който действа господарят Лито.
Антеак отново поклати глава. После се наведе и продължи да записва отчета си за Дома на Ордена, пропускайки факта, че Бог-Императора си е избрал невеста.
Достатъчно скоро щяха да научат. Междувременно тя самата можеше да се съсредоточи върху важността на необходимите изводи.
„Ако знаете всичко за своите предшественици, ставате свидетел на събития, създали митовете и религиите на миналото. Осъзнавайки този факт, длъжни сте да мислите за мен като за творец на митове.“
Първият взрив избухна след току-що падналия мрак в Празничния град Онн. Експлозията изненада неколцина отчаяни гуляйджии пред иксианското посолство, докато минаваха оттам на път за обявеното увеселение, където (беше обещано) лицетанцьори щяха да изпълнят старо драматично произведение за някакъв цар, който избил децата си. След безпощадните насилия през първите четири дни на Празника веселбарите бяха проявили смелост, напускайки относителната безопасност на жилищата си. Приказите за убити и ранени обикаляха целия град като допълнителна храна на поредните призиви за внимание и предпазливост.