Нито жертвите, нито спасилите се обърнаха внимание на коментара на господаря Лито, че невинните свидетели се бяха оказали съвсем малко.
Острите сетива на Бог-Императора мигновено доловиха експлозията и определиха мястото й. С внезапен прилив на бяс, за който по-късно щеше да съжалява, той призова с крясък своите Говорещи с риби и им заповяда „да изтребят лицетанцьорите“ — дори и тези, които бе пощадил преди.
Като повечето незабавни реакции, усещането за собствения му бяс само по себе си създаде у Лито чувство на доволство. Толкова отдавна не беше преминавал границата на лекия гняв. Обикновено не отиваше по-далеч от усета за безизходица и раздразнение. Но сега, когато бе застрашена самата Хви Нории, бесът му бе неизбежен!
След като размисли, взе решение да измени първоначалната си заповед, но няколко от Говорещите с риби вече бяха хукнали, обладани от желание за мъст и насилие, отключено от състоянието, в което видяха Свещената Особа на своя господар.
— Богът е побеснял! — крещяха верните му амазонки.
Вторият взрив засегна няколко от тях, изскочили на площада, което доведе до отмяна на коригираната заповед на Лито и до увеличаване на жертвите. Третата експлозия, станала в близост до мястото на първата, приведе самия него в действие. Той излетя с колата си от малката стая като обезумял яростен дивак и изскочи от иксианския асансьор на повърхността.
Когато се появи на площада, видя сцена на същински хаос, осветена от голям брой светоглобуси, хвърлени във всички посоки от Говорещите с риби. Централната част беше разбита — само основата от металопласт под павирания горен слой стоеше непокътната. Навсякъде лежаха късове зидария, сред които се търкаляха убити и ранени.
Точно пред него, в посока към иксианското посолство, бе пламнала люта битка.
— Къде е моят Дънкан? — изрева Лито.
Башар от гвардията прекоси с бяг площада, застана до Бог-Императора и докладва запъхтяно:
— Господарю, отведохме го в Цитаделата!
— Какво става там? — попита Лито, сочейки сражението.
— Размирниците и тлейлаксианците атакуват посолството, господарю. Действат и с експлозиви.
Едновременно с думите на амазонката трясна друг взрив пред вече разбитата фасада на иксианската резиденция. Той видя дъговидно извити тела, които се разхвърчаха из въздуха и паднаха в периметъра, очертан от ослепителен блясък, преминал сякаш в екранен послеобраз, оцветен в оранжево и опъстрен с черни точки.
Без да мисли за последствията, Лито превключи колата си на суспенсорна възглавница и прелетя като снаряд през площада; по-точно профуча подобно на хипопотам, увличащ светоглобусите след себе си. Когато стигна до мястото на схватката, той се извиси над защитниците си и нападна във фланг, едва тогава осъзнал наличието на лазестрели, чиито яркосини дъги отскачаха към него. Почувства как Царската кола се вряза с глух звук в камара от плът, разпилявайки човешки тела във всички посоки.
Рязко спрялата кола го изхвърли пред посолството; той падна и се затъркаля върху твърдата чакълеста настилка. После усети лъчите на лазестрелите да бодат опасаното му с пръстени тяло, както и надигащата се в него топлинна вълна, последвана от изригване на кислород откъм опашката. Инстинктивно скри лицето си дълбоко в качулката и сви ръце в предпазната дълбочина на челния дял. Червеят взе превес и влезе в действие, като се извиваше и нанасяше удари, докато се търкаляше подобно на водено от луда ярост колело, мятащо се в непредвидими тласъци.
Кръв потече по улицата. Беше като омекотяваща ударите водна преграда, но с водата идваше и смъртта. Беснеещото му тяло се плъзгаше в нея, а от всяка негова свивка бълваше син дим там, където тя проникваше през кожата на пясъчните твари. Усети в себе си жестоките болки, причинени от течността, които се прибавяха към бяса, движещ като млатило за вършитба туловището му. Още с първия удар на Бог-Императора линията на Говорещите с риби отстъпи назад. Една от тях, с чин башар, зърна с проницателния си поглед появилата се възможност и изкрещя през шума на битката:
— Унищожавай изоставащите!
Редиците на гвардейките се люшнаха напред. В продължение на няколко минути Говорещите с риби се развилняха в кървава игра: остриета проблясваха сред безмилостната светлина на светоглобусите, танцуваха дъгите на лазестрели, дори голи ръце с изопнати пръсти се забиваха в беззащитна плът. Никой не оцеля след вакханалията им.
Лито се изтъркаля през кървавата каша пред посолството, едва движещ мисълта си във вълните на водната агония. Въздухът наоколо беше плътно наситен с кислород, благоприятен за човешките му сетива. Призова колата си и тя послушно се понесе към него, накланяйки се към повреденото суспенсорно устройство. Бавно и с мъка той се качи в нея, подавайки й наум команда да го гърне в жилището му под площада.