Всяка от близките му стражи бе подготвена като живо записващо устройство. Можеха да възстановят съвсем точно думите на Лито, дори интонацията му, и никога не забравяха това, което бяха чули от него.
Щом пратеничката си тръгна, той подаде секретен сигнал за повикване и след не повече от няколко секунди получи отговор от Найла. Иксианско устройство в колата му възпроизвеждаше монотонно изложението, по което не можеше да се идентифицира предаващият, защото то бе предназначено лично за него.
Да, Сиона е в Цитаделата. Не, Сиона не се е свързвала с другите размирници. „Не, още не е разбрала, че съм при нея, за да я наблюдавам“ Нападателите на посолството ли? Фракционна организация, нарицаема „Тлейлаксиански Елемент за Посредничество“.
Лито въздъхна наум. Бунтарите винаги слагаха из групировките си подобни превзети наименования.
— Има ли оцелели? — попита той.
— Липсват сведения.
Развесели се от факта, че въпреки отсъствието на емоционални нотки в метално звучащия глас, паметта му ги предаваше.
— Свържи се със Сиона. Разкрий й, че си от Говорещите с риби. Кажи й, че не си я уведомила по-рано, тъй като си знаела, че няма да ти се довери и си се страхувала от провал, понеже си почти единствена сред амазонките, които са й подчинени. Потвърди отново верността на клетвата си. Кажи й, че се заклеваш във всичко, което е свято за теб да изпълняваш безпрекословно нейните нареждания. Ако ти заповяда нещо, ще го направиш. Всичко това е много важно, както знаеш.
— Слушам, господарю.
Паметта му препрати фанатичното ударение в отговора. Да, Найла не можеше да не го изпълни.
— Ако е възможно, подреди нещата така, че Сиона и Дънкан Айдахо да бъдат заедно. Сами.
— Да, господарю.
Нека сходството и близостта им поемат обичайното си въздействие и развитие — помисли той.
Прекъсна връзката с Найла, подвоуми се за миг и прати да извикат командващия силите на площада. Гвардейката с чин башар се яви веднага; черната й униформа бе прашна и осеяна с петна, а по ботушите й имаше следи от съсирена кръв. Беше висока и с дребна кост жена, чиито видими възрастови белези придаваха достойнство и сила на орловите черти на лицето й. Той си припомни нейното име — Ийльо, означаващо Надеждна на езика на старите свободни. Назова я обаче с майчиното й — Найшае, Дъщеря на Шае, с което придаде на срещата тон на добре дозирана близост.
— Разположи се удобно на някоя възглавница, Найшае — поде Лито. — Здравата си поработила.
— Благодаря, господарю.
Тя се отпусна на червената възглавница, ползвана и от Хви. Лито забеляза тежестта на умората по нейните устни, но очите й оставаха все така будни. Внимателно го гледаше в очакване на думите му.
— Положението в моя град е отново спокойно — умишлено избягна интонацията на въпрос, оставяйки й свобода на тълкуването.
— Спокойно, но не добро, господарю.
Той спря погледа си на съсирената кръв по ботушите й.
— Какво става на улицата пред иксианското посолство?
— Почистено е, господарю. Ремонтните работи са в ход.
— А на площада?
— До сутринта ще бъде в обичайния си вид.
Говорещата с риби не отместваше погледа си от лицето му. И двамата знаеха, че не бе стигнал до същината на разговора. Но Лито долавяше смисъла на още нещо, спотаено в изражението на Найшае.
Гордост от нейния Повелител!
За първи път тя бе видяла Бог-Императора да убива. Хвърлени бяха семената на огромно доверие, но и на зависимост. Заплаши ли ни беда, моят Господар ще дойде. Ето го нещото, появило се в очите й. Никога вече нямаше да действа напълно независимо, черпейки силата си от него и едновременно чувствайки се лично отговорна за използването на тази сила. Нейното изражение недвусмислено говореше за осъзната подчиненост. Страховита смъртоносна машина бе опънала криле, в очакване на призива й.
Лито не бе доволен от видяното, но злото тъй или иначе беше сторено. Лечението щеше да бъде бавно и на точно дозирани пристъпи.
— Откъде нападателите са взели лазестрели? — попита той.
— От нашите складове, господарю. Охраната на арсенала е подменена.
Подменена. Послужи си с евфемизъм, белязан от деликатност. Провинилите се Говорещи с риби бяха изолирани в очакване Лито да прецени, че даден проблем налага да се използват командоси-смъртници. Разбира се, те щяха да умрат с радост, вярвайки в изкуплението на своя грях. И дори само слухът, че са пратени бойци-торпили щеше да успокои разбуденото недоволство.
— С експлозиви ли са разбили арсенала? — попита той.