— Не мислех, че е важно.
Лито сви устни. Споменаването на сестра му обезпокои Айдахо. По умствен път той си даваше сметка, че е само последният в една дълга редица от еднакви личности със съживена плът, всички те продукт на аксолотловите резервоари върху базата на оригиналните клетки. И този Дънкан не можеше да избяга от своите оживели спомени.
Знаеше, че атреидите го бяха спасили от робството на харконите.
Каквото и друго да бъда — помисли Лито, — аз все още съм атреид.
— Опитваш се да кажеш нещо, но какво е то? — запита Айдахо.
Лито реши, че е дошъл моментът за един крясък. И се погрижи да бъде силен:
— Харконите се презапасяваха с подправка!
Айдахо отстъпи цяла крачка назад.
Той продължи с по-тих глас:
— На Гайъди Прайм се намира скрито хранилище на подправка. Сестринството се опитва да го ликвидира, използвайки за прикритие религиозните си номера.
Голата се сконфузи. Веднъж изречен, отговорът беше очевидно прост.
А аз не се досетих — помисли той. Викът внезапно го бе върнал към ролята му на командир на императорската гвардия. Поназнайваше нещо за икономиката на Империята, макар и опростено до възможния минимум, а именно: не се разрешаваха лихвени надбавки и се плащаше в брой на барел стока. На единственото платежно средство беше изобразено подобие на закачуленото лице на Лито — Бог-Императора. В действителност всичко бе изградено върху основата на мелинджа — вещество, чиято стойност, макар и огромна, продължаваше да расте. Човек спокойно можеше да носи цената на цяла планета в ръчен багаж.
„Поддържай контрол върху монетарната система и съдилищата. Остави останалото на простолюдието“ — помисли Лито. Беше го казал старият Якоб Бруум и той дочу в себе си хихикането на възрастния човек. „Якоб, нещата не са се променили особено много.“
Айдахо дълбоко пое дъх и изрече:
— Дирекцията по вероизповеданията трябва да бъде незабавно уведомена.
Лито не се обади.
Приел го като знак да продължи, Айдахо премина към останалите отчети, но Лито го слушаше разсеяно. Съзнанието му приличаше на мониторна система, която просто отразява думите и действията на голата, единствено със спорадично усилване за вътрешен коментар:
А сега иска да говори за Тлейлакс(*).
Дънкан, тази почва е опасна за теб.
Но така се отвори нова широка магистрала за собствените му размишления.
Лукавите тлейлаксианци все още произвеждат моите Дънкановци от оригинални клетки. Вършат нещо забранено от религията и двете страни го знаем. Аз не разрешавам изкуствена обработка на хуманен генетичен материал. Но тлейлаксианците разбраха колко ценя Дънкановците като капитани на моята гвардия. Не мисля, че изпитват подозрения за евентуални забавления с тази материя. А на мен наистина ми е забавен фактът, че една река сега носи името Айдахо, както впрочем някога се наричаше една планина. Тази планина вече не съществува. Разрушихме я, за да вземем материал за високите стени, които днес ограждат Сарийър.
Разбира се, тлейлаксианците добре знаят, че от време на време използвам за размножаване Дънкановци в своята лична програма. Тези Дънкановци притежават потенциала на хибрида, както и още нещо… За всеки огън е необходим регулатор на тягата.
Възнамерявах да съеша този тук със Сиона, но това вече може да се окаже невъзможно.
Виж го ти! Казва, че иска от мен да „взема решителни мерки“ на Тлейлакс. Защо ли не ме запита направо: „Готвиш ли се да ме смениш?“ Изкушавам се да му го кажа.
Ръката на Айдахо отново бръкна в чантата. Самонаблюдаващата се мониторна система на Лито не пропусна да отбележи този факт.
Лазестрела или още доклади? Още доклади.
Дънкан остана нащрек. Той се нуждае не само от увереност за моето незнание по отношение на неговите намерения, но и от нови „доказателства“, че не заслужавам предаността му. Твърде дълго се колебае. Винаги го е правел. Многократно съм му обяснявал, че няма да си послужа със своето ясновидство, за да определя момента, когато ще напусна тази овехтяла вече форма. Но той се съмнява. Продължава да таи подозрения.
Това помещение с множество пещери поглъща гласа му и ако моята сетивност не беше от важно значение, тукашният мрак щеше да прикрие химическото потвърждение на собствения му страх. Аз приглушавам неговото незабавно осъзнаване и усещане на нещата. Каква скука е станал този Дънкан! Ето, преразказва цялата история за протеста и заговора на Сиона и несъмнено подготвя почвата за лично смъмряне във връзка с последните й изпълнения.