Да, ето нещо ново! Вгледа се в Айдахо с възобновен интерес.
— Какво престъпление?
— О, чувал съм те много пъти да декламираш задълбочените си мисли — ядно просъска Айдахо. После посочи с палец зад гърба си: — Знаеш ли, че могат да ги чуят и в преддверието?
— Да, но само, когато аз поискам. — Единствено моите Дневници чуват всичко — Все пак бих желал да разбера в какво се състои престъплението ми.
— Лито, съществува време за един живот. Времето, през което се предполага, че ще живееш. Трябва да има някаква светла магия в него, докато го изживяваш. И знаеш, че повече никога не ще се върне.
Лито примигна, трогнат от страданието на Дънкан. Думите му предизвикваха съчувствие.
Айдахо вдигна и двете си ръце с дланите нагоре на височината на гърдите — като бедняк, който моли за нещо, знаейки, че не може да го получи.
— После… Един ден се пробуждаш и си спомняш, че си умрял… Спомняш си за аксолотловия резервоар… и за радостите на тлейлаксианците, които са те събудили… Предполага се, че всичко ще започне отново… Но не започва. Никога, Лито. Ето, това е престъплението!
— И аз съм унищожил светлата магия, така ли?
— Да!
Айдахо отпусна ръцете си покрай тялото и сви юмруци. Почувства, че стои сам в някакъв воденичен улей, в който ще бъде пометен и при най-малкото невнимание.
А какво да кажа за моето време? — помисли Лито. — И то никога няма да се върне. Но Дънкан не ще може да схване разликата.
— Кое те накара да побегнеш насам от Цитаделата? — запита той.
Айдахо пое дълбоко дъх и отвърна с въпрос:
— Кажи, вярно ли е? Щял си да се жениш?
— Точно така.
— За онази Хви Нории, иксианската посланичка?
— Вярно е.
Голата огледа крадешком легналия по гръб Лито. Винаги търсят полови органи. Може би ще трябва да приспособя нещо огромно и стърчащо, което да ги слисва. — Сподави мъничкия взрив на веселие, заплашващо да изригне от гърлото му. — Още едно чувство, надлежно подсилено. Благодаря ти, Хви. Благодаря ви, иксианци.
Айдахо тръсна глава.
— Но ти…
— Бракът съдържа стойности, не по-малко силни от секса — каза Лито. — Дали ще имаме деца от нашата плът? Не. Ала следствието от брачния ни съюз ще остави дълбоки следи.
— Чух, когато разговаряше с Монео — вметна Айдахо. — Помислих го за някаква шега, нещо…
— Внимавай, Дънкан!
— Обичаш ли я?
— По-силно от всеки мъж, обичал жена.
— Ами тя? Дали…
— Хви изпитва непреодолимо съчувствие, потребност да сподели нещата с мен, да ми даде всичко, на което е способна. Такава е природата й.
Голата сподави в себе си чувството на отвращение.
— Монео е прав. Ще повярват на тлейлаксианските приказки.
— Да. Това ще е едно от дълбоките последствия.
— Все още ли искаш да легна с… Да бъда със Сиона?
— Знаеш какво е моето желание. Но изборът остава за теб.
— Какво представлява тази жена Найла?
— Видял си Найла? Добре.
— Тя и Сиона са като сестри. Ама че каяна! Лито, какво става там?
— А ти какво искаш да става? И има ли значение?
— Досега не съм срещал подобно добиче! Напомня ми за звяра Рабан. Човек никога не би помислил, че е жена, ако…
— Срещал си я и преди — каза Лито. — Познаваш я като Приятелката.
Айдахо бързо го погледна и притихна подобно на криещо се в дупката си животинче, усетило ястреб.
— Значи, имаш й доверие? — смутолеви той.
— Доверие ли? Какво е доверие?
Моментът наближава — помисли Лито, доловил хода на мислите му.
— Доверието е нещо, което съпътства тържествения обет за вярност — отвърна Айдахо.
— Като тази между нас ли?
Горчива усмивка се появи на устните на голата:
— Ето как постъпваш с Хви Нории. Брак, обет…
— Хви и аз просто вярваме един на друг.
— Лито, а в мен вярваш ли?
— Ако не мога да вярвам на Дънкан Айдахо, на кого друг да се доверя?
— А ако аз не мога да ти вярвам?
— Бих те съжалил.
Голата възприе думите му почти като физически шок. Очите му бяха широко отворени и пълни с неизречени въпроси. Искаше да вярва. Желаеше онази магия, която никога не би могла да се върне.
Внезапно той намекна с поведението си, че мислите му поемат по друг път.
— Могат ли да ни чуят в преддверието?
— Не.
Но Дневниците ми чуват!
— Монео беше бесен. Всеки би го забелязал, макар да си тръгна като кротко агне.
— Монео е аристократ. Той е кръвно свързан с дълга, с нещата, за които отговаря. Когато му се напомнят, гневът му изчезва.
— Ето значи как го държиш под контрол…