— Умишлено се опитваш да ме отвратиш, пращайки ме в поредната задънена улица! Отбягваш да отговориш на въпроса ми.
Не, в поредната крамола — помисли Лито.
— Лицетанцьорите на „Бин Тлейлакс“ — рече той — представляват организъм-колония. Взети поотделно, те са хибриди и тъпаци. Изборът си беше техен, а и добре се погрижиха.
Продължавайки да чака, мислено си повтаряше: Трябва да бъда търпелив. Сами да го открият. Ако им го кажа, няма да повярват. Мисли, Дънкан. Мисли! След дълго мълчание Айдахо изрече:
— Дал съм ти обет. За мен това е важно. Все още е важно. Не знам какво вършиш и защо. Мога само да ти кажа, че ставащото не ми харесва. Толкоз! Казах ти го.
— Тази ли е причината да долетиш от Цитаделата?
— Да!
— Ще се върнеш ли пак там?
— Има ли и друга граница?
— Много добре, Дънкан! Гневът ти постъпва правилно, дори когато разумът не го прави. Хви отива довечера в Цитаделата. Ще бъда при нея утре.
— Искам да я опозная по-добре — отнесено каза Айдахо.
— Ще стоиш настрана. Приеми го като заповед. Хви не е, за тебе.
— Винаги съм знаел, че има вещици — тръсна глава голата. — Баба ти беше една от тях.
Той се завъртя на пети и си тръгна с енергична стъпка, забравил да поиска разрешение.
Същинско малко момче — помисли Лито, наблюдавайки вдървения му гръб. — Най-възрастният човек във вселената ни… и най-младият все от същата плът.
„Пророкът не отвлича вниманието си с илюзии от миналото, настоящето и бъдещето. Устойчивостта на езика определя подобни линейни различия. Пророците разполагат с ключ за бравата на всеки език. Механичният образ е единствено образ за тях. Не, вселената не е механична. Линейната последователност на събитията се налага от самия наблюдател. Причина и следствие ли? Не, в никакъв случай. Пророкът изрича съдбоносни прозрения. Просто зървате онова, «което трябва да се случи». Прорицателският миг освобождава нещо, притежаващо безкрайна мощ и сила. Вселената преживява призрачна промяна. По такъв начин мъдрият пророк скрива действителността зад просветващи надписи. И тогава непосветените смятат, че езикът му е неясен и пълен с двусмислици. Слушателят не се доверява на пророка-пратеник. Инстинктът ви казва по какъв начин изричането на думите притъпява тяхната сила. Най-добрите пророци ви довеждат до завесата и ви оставят сами да погледнете зад нея.“
Лито се обърна към Монео с най-ледения тон, чуван от майордома му досега:
— Дънкан не ми се подчинява.
Намираха се в проветривата зала със златисто каменно покритие на върха на южната кула в Цитаделата; преди три дни Бог-Императора се бе върнал от Десетгодишния празник в Онн. От отворения близо до него портал се виждаше пустинното пладне на Сарийър. Вятърът, минаващ през портала, издаваше нисък бръмчащ звук. Носеше пясък и прах, принуждавайки Монео да присвива очи. Лито не даваше вид, че го забелязва. Той не отместваше погледа си от Сарийър, въздухът в която сякаш бе оживял от движещата се топлина. Далечната ивица дюни говореше за промени в пейзажа, но само неговите очи бяха в състояние да ги забележат.
От Монео продължаваше да се разнася неприятна миризма, дошла в резултат на собствения му страх и притеснения; икономът много добре знаеше, че вятърът я пренася до сетивата на господаря му. Приготовленията за сватбата и неспокойството сред Говорещите с риби за него бяха рязко отличаващи се от общоприетото. Припомни си един разговор с Бог-Императора още от първите дни на съвместното им общуване, когато Лито бе казал: Щом нещо се различава от обичайното, трябва да се приеме като указание за поглед отвъд него. Ако парадоксите те смущават, това издава дълбокото ти желание да боравиш със стойности с абсолютна значимост. Напротив, привърженикът на релативизма възприема парадокса единствено като нещо интересно, може би занимателно и дори — каква страшна мисъл! — с възпитателен ефект.
— Не разбрах реакцията ти — каза Лито, отвръщайки погледа си от Сарийър, за да го прикове с пълна сила върху Монео.
Икономът можа единствено да свие рамене. Наблизо ли е Червея? — питаше се той. Вече бе забелязал, че понякога връщането в Цитаделата от Онн го възбуждаше. Засега поведението на Бог-Императора не даваше видими знаци, но Монео ги предчувстваше. Ви ли могъл Червея да се появи без предупреждение?
— Избързай с приготовленията за сватбата — настоя Лито. — Да стане колкото е възможно по-скоро.
— Преди изпитанието на Сиона ли?
Бог-Императора не отговори веднага.