Гарун не каза нищо, само сви рамене и посочи стената.
Появи се Найла и спорът за катеренето започна. Сега Дънкан мислеше именно за този спор. За пореден път го бяха учудили странните взаимоотношения между Найла и Сиона. Бяха като две конспираторки! И все пак не съвсем истински… Защото Сиона заповядваше, а Найла изпълняваше нейните заповеди. Но нали тъкмо Найла беше от Говорещите с риби, Приятелката, която бе получила доверието на Лито да извърши първоначалния оглед на новия гола. Сама бе казала, че от детските си години е служила в императорската гвардия. Каква сила имаше в нея! Беше странен, а и малко плашещ начинът, по който тя се прекланяше пред волята на Сиона. Сякаш се вслушваше в потайни гласове, които й казваха как да постъпи. И после изпълняваше.
Айдахо се пресегна, за да потърси поредното място за хващане. Пръстите му зашариха по скалата нагоре и надясно, напипвайки най-сетне невидима досега пукнатина, в която успяха да влязат. В паметта му се очерта линията, по която би следвало да се движи, но единствено тялото щеше да прецени дали да го направи. Левият крак намери място за пръстите си. Нагоре, още… Бавно и с постоянна проверка на тежестта. После лявата ръка… Този път не беше пукнатина, а перваз. Първо очите, а после и брадичката му се издигна над равнището на перваза, който бе забелязал още отдолу. Вдигна се на лакът, претърколи се и спря да почине; погледът му бе насочен само напред. Откри единствено пясъчен хоризонт, но видимостта бе ограничена поради лекия вятър, наситен с прах. Гледката му бе добре позната от някогашните дни на Дюн.
После обърна лице към стената, изправи се на колене, заопипва с две ръце нагоре и продължи изкачването. Стенната картина остана в паметта му така, както я беше видял при първия оглед. Достатъчно бе да затвори очи и схемата мигновено се появяваше пред него, подготвена предварително по начина, усвоен още от дете, когато се криеше от харконите, налитащи за роби. Върховете на пръстите му откриха пукнатина, в която проникнаха като клинове. И така, забивайки нокти, напредваше.
Докато го гледаше отдолу, Найла почувства в себе си нарастващо влечение към катерача. Разстоянието бе смалило Айдахо до дребна и самотна фигурка, залепена за стената. Не можеше да не знае колко самотен се чувства човек, изправен пред жизнено важни решения.
Бих желала да имам дете от него — помисли тя. — Дете от двама ни ще бъде силно и съобразително и ще може да му се разчита. Коя ли е причината Бог-Императора да иска дете от Сиона и от този мъж?
Беше се събудила преди съмване. Отиде до върха на една ниска дюна в края на селото, за да премисли предложението на Айдахо. Утрото се сипна зеленикаво-жълто с познатата виеща се завеса от прах в далечината; след него следваше стоманеносивият ден и мъчително гибелният безкрай на Сарийър. Тогава бе разбрала, че стоящите пред нея въпроси със сигурност са били възприети от Бог-Императора. Какво би могло да бъде скрито от Него? Нищо, дори смалената фигурка на Дънкан Айдахо, който с мъка търсеше път към края на небето.
Следейки катеренето му, сетивата на Найла сякаш блокираха, въвлечени във визуален трик, в който стената се опъна по хоризонтала. Айдахо се превърна в дете, пълзящо в насечена местност. Колко малък бе станал… И продължаваше да се смалява.
Една от помощничките й предложи чаша вода, която тя изпи. Водата върна стената в нормално положение.
Сиона приклекна на първия перваз и се наклони, за да погледне нагоре. Беше обещала на Айдахо: „Ако паднеш, ще опитам на свой ред.“
Найла оцени думите й като повече от странни. Защо и двамата се мъчеха да сторят невъзможното?
Айдахо така и не бе успял да разубеди Сиона.
Съдбата го иска — помисли Найла. — Такава е Божията воля.
Всъщност двете бяха едно и също нещо.
Покрай нея прелетя отчупено парче скала от мястото, където бе прилепнал катерачът. Повтаряше се вече няколко пъти. Найла проследи падащия камък. Мина много време, преди той да стигне до долу. Отскачаше отново и отново от повърхността на стената, сякаш демонстрирайки й нагледно, че очите не казват истината за гладкия отвее на скалното лице.
Или ще успее, или ще се провали. Каквото и да се случи, ще бъде волята Божия.
Въпреки всичко долавяше ударите на сърцето си. Кой знае защо, дръзкото деяние на Айдахо приличаше на сексуален акт. Но не само като пасивна еротика, защото внезапно се почувства обладана от необичайна сила. Наложи си многократно да повтаря на ум, че той не е за нея.
Определен е за Сиона. Ако оцелее.