Найла беше първата, която зърна приближаващото тържествено шествие. Прогизнала от пот в горещината по пладне, тя стоеше до един от каменните стълбове, отбелязващи ограничителните линии на царския път. Внезапно блясване в далечината привлече вниманието й. Вгледа се внимателно, присви очи и осъзна, че е видяла слънчево отражение в кълбообразното покривало на колата на Бог-Императора.
— Идват! — извика тя.
В същия миг усети, че е гладна. Никой не бе взел храна поради обхваналата ги възбуда. Свободните имаха само вода и то просто заради някогашното правило „Винаги носи вода, когато излизаш от сийча“. Нищо повече от рудиментирал навик.
Найла допря пръст до дръжката на лазестрела, окачен в кобур на кръста й. Мостът се намираше на не повече от двайсет метра пред нея; взета сякаш от приказките, плетеницата на конструкцията му прекрачваше над пропастта като плод на въображението от някакъв друг свят, за да свърже две голи и безплодни местности.
Това е лудост — помисли тя.
Но самият Бог-Император бе подчертал важността на своята заповед. И изискването си Найла да се подчинява за всичко на Сиона.
А заповедите на Монеовата дъщеря бяха категорични и не оставяха място за никакви тълкувания. Оттук Приятелката не можеше да се допита до своя Бог-Император. Сиона бе наредила:
— Стреляш, когато колата му е в средата на моста!
— Но защо?
Бяха застанали далеч от другите в мразовитата сипваща се зора на върха на преградната стена; Найла чувстваше себе си съвсем несигурна, самотна и уязвима.
Суровото изражение на лицето на Сиона, както и ниският й и напрегнат глас говореха достатъчно:
— Да не би да си помислила, че можеш да навредиш на Бога?
— Аз… — Найла успя само да свие рамене.
— Трябва да изпълниш заповедта ми!
— Длъжна съм — съгласи се тя.
Внимателно огледа тържественото шествие в далечината, отбелязвайки цветните дрехи на придворните, плътната синя маса на свои сестри от Говорещите с риби, както и блестящата повърхност на колата на господаря Лито.
„Това е поредният тест“ — реши тя. Бог-Императора не може да не знае. Добре му е известно преданото сърце на Найла. Просто още едно изпитание. А заповедите на Бог-Императора следва да се изпълняват безпрекословно. Така казваше първият урок от детството й като Говореща с риби. Бог-Императора бе наредил, че Найла е длъжна да се подчинява на Сиона. Беше тест. Какво друго би могло да бъде?
Тя погледна към четиримата свободни. Дънкан Айдахо им бе посочил местата на самото пътно платно, препречвайки част от изхода към отсамната страна на моста. Седяха с гръб към нея и не отместваха поглед от съоръжението, също като четири кафяви купчини пръст. Чу какво им каза Айдахо: „Не мърдайте оттук. Ще го поздравите от място. Когато наближи, станете и дълбоко му се поклонете.“
Привет, да.
Найла потвърди с кимване мисълта си.
Други три от Говорещите с риби, изкатерили заедно с нея стената, бяха изпратени в средата на моста. Знаеха само онова, което Сиона им бе казала. Трябваше да дочакат приближаването на Царската кола на няколко крачки от себе си, след което да се обърнат и отдалечат с танц от нея, повеждайки шествието към мястото, откъдето се виждаше Туоно.
Ако срежа моста с лазестрела, и трите ще умрат — помисли Найла. — Както и всички останали, дето идват с нашия господар.
Тя изпъна врата си, надниквайки в дълбокия пролом. Оттук реката не се виждаше, ала чу далечния й тътен, кънтящ в скалите.
Всички ще загинат!
Освен, ако Той не стори чудо!
Да, точно за това ставаше дума. Сиона бе подредила сцената за свещенодействие-чудо. Какво друго можеше да има предвид, след като бе издържала изпитанието, а сега носеше и униформата на командир на Говорещите с риби? Беше дала клетва пред Бог-Императора. Беше минала през теста, наложен й от Бога, когато двамата бяха сами в Сарийър.
Найла отклони погледа си вдясно към авторите на плана за тържественото посрещане. Сиона и Айдахо стояха рамо до рамо на пътното платно на двайсетина метра от нея. Бяха увлечени в разговор, като от време на време се поглеждаха и кимаха с глава.
Ето че голата докосна ръката й с доста красноречив жест на притежател. После кимна отсечено и се отдалечи с широка крачка към моста, като спря в ъгъла на подпорната стена точно пред Найла. Надвеси се надолу, след което отиде до другия ъгъл. Отново се наведе и остана в същото положение няколко минути, преди да се върне при Сиона.