Сега обаче, когато разполагаме с всички Дневници, преведени и с удостоверена автентичност, пред нас изпъкват ясните очертания на Проекта Атреиди. В битността си на жена, подготвена от „Бин Джезърит“ да разбира действията и подходите на нашите предшественици, изпитвам естественото желание да споделя вижданията си за предложения от нас модел, който ни разкрива много за нещата по пътя от Дюн към Аракис и обратно към Дюн, а оттам и към Ракис.
Необходимо е да се полагат грижи за интересите на историята и науката. Дневниците хвърлят нова и важна светлина върху отрупаните лични спомени и биографии в Дните на Дънкан от Стражевата Библия. Не можем да не обърнем дължимото внимание на широко известни богохулства като: „В името на Хилядата Синове на Айдахо!“ или „В името на Деветте Дъщери на Сиона!“ Устойчивият култ към сестра Ченои придобива нова значимост благодарение на разкритията от Дневниците. Сигурно е също, че охарактеризирането на Юда/Найла от страна на Църквата заслужава внимателна преоценка.
Ние от Малцинството сме длъжни да напомним на политическата цензура, че горките пясъчни червеи от Ракианския резерват не могат да предоставят алтернатива на иксианските навигационни машини така, както и незначителните количества мелиндж в ръцете на Църквата не представляват реална търговска заплаха за продуктите от тлейлаксианските резервоари. В никакъв случай! Но продължаваме да твърдим, че митовете, Устната История, Стражевата Библия и дори Светите Книги на Разделения Бог задължително следва да бъдат съпоставени с Дневниците от Дар-ес-Балат. Всички исторически позовавания от Времената на Голямото Разпръскване и Глада трябва да бъдат изровени и повторно проучени! От какво да се страхуваме? Никоя иксианска машина не можа да сътвори онова, което ние, потомците на Дънкан Айдахо и Сиона, се постарахме да направим. Колко светове населихме? Никой никога не ще го установи с точност. Църквата страхува ли се от случайния пророк? Знаем, че ясновидците нито ще ни видят, нито ще предугадят нашите решения. Цялата човешка раса не може да бъде поразена от смъртта, каквато и да е тя. Трябва ли ние, представителите на Малцинството, да се присъединим към събратята си от Разпръскването и да ги последваме преди да бъдем чути? Длъжни ли сме да напуснем невежи и неинформирани оригиналната същина на човешкия род? Знаете, че ако Мнозинството ни пропъди, повече не ще ни намерят!
Не искаме да си тръгваме. Тук ни държат онези бисери в пясъка. Очарователен е начинът, по който Църквата ползва бисера като „слънце на разума и съгласието“. Напълно сигурно е, че нито едно разумно човешко същество не би могло да остане неповлияно от откровенията на Дневниците в този смисъл. Няма място за съмнение, че преходната, но жизнено важна полза от археологията следва да стигне до полагащия й се зенит! По същия начин, по който първобитните механизми, с чиято помощ Лито II е съумял да скрие своите Дневници, могат да ни научат как е протекло еволюционното развитие на нашите машини, трябва да дадем възможност на съзнанието от древността да ни говори. За нас би било истинско престъпление по отношение на историческата точност и науката, ако преустановим опитите си за поддържане на връзката с откритите от Дневниците „бисери на съзнанието“. А Лито II — изгубен ли е в своя безконечен сън, или може да бъде събуден повторно по наше време и напълно да се възстанови съзнанието му като хранилище на историческата точност? Доколко Светата Църква има основание да се бои от такава истина?
В качеството си на Малцинство ние сме абсолютно убедени, че историците са длъжни да се вслушват в гласа, идващ от началата. И ако Дневниците са единственото, с което разполагаме в този смисъл, длъжни сме да слушаме. Трябва да слушаме най-малко толкова години в нашето бъдеще, колкото тези Дневници са лежали скрити в нашето минало. Не бива да се опитваме да определим предварително откритията, които предстоят да бъдат направени в рамките на техните страници. Само твърдим, че те трябва да бъдат направени. Кой ни дава право да обърнем гръб на най-важното свое наследство? Както е казал поетът Лон Брамлис: „Ние сме фонтан на изненадите!“