— Парите са тук.
Мъжът беше съсухрен, свадлив и прегърбен; облечен в имитация на робите на старите свободни, а отдолу носеше нещо лъскаво, което навярно бе бутафорен вариант на влагосъхраняващ костюм. Прихлупената качулка скриваше чертите на лицето. Факлата хвърля сенки, които танцуваха наоколо.
Той погледна първо към Топри, а после и към Сиона преди да извади изпод дрехата си предмет, увит в парче плат.
— Копието е автентично, но е изработено от пластмаса — каза мъжът. — Не може да среже и буца масло.
Измъкна острието от обвивката и го вдигна нагоре.
Сиона, която бе виждала кристални ножове само в музеи и рядко гледаните стари видеозаписи от семейните архиви, се почувства странно привлечена от острието. В нея сякаш трепна нещо отдавна изживяно и тя си представи стоящия пред нея беден свободен от музейната експозиция с пластмасов кристален нож като истински „пясъчен пират“ от онова време. А държаният от него предмет просветна подобно сребристото тяло на истински нож от зъба на червей на фона на жълтите сенки.
— Гарантирам автентичността на острието, от което е взето копие — каза свободният. Говореше с нисък глас, странно заплашителен поради липсата на ударение върху произнасяните звуци.
Сиона долови начина, по който той изразяваше жлъчта си — също като през тръбичка, състояща се от меки гласни звуци, и в нея внезапно звънна сигнал за тревога.
— Само опитай да ни измамиш и ще те смажем като вредна твар — рече тя.
Топри я изгледа смаяно.
Музейният свободен се прегърби още повече, сякаш потъвайки в себе си. Острието заигра в ръката му, но пръстчетата като на джудже все още бяха здраво свити около него, сякаш той стискаше нечие гърло.
— Каква измама, уважаема госпожо? О, не. Но си помислихме, че искаме прекалено малко за копието. Изработката и продажбата му, при цялата ни бедност, ни заплашва с голяма опасност.
Сиона го загледа, спомняйки си думите на старите свободни от Устната История: „Когато придобиеш душа за пазарището, целият свят на твоето съществуване се превръща в пясък.“
— Колко искаш? — попита тя.
Той назова сума, двукратно превишаваща първоначално казаното. Топри зяпна. Сиона погледна към него:
— Имаш ли толкова много?
— Не, но нали се съгласи с мен за…
— Дай му всичко, което носиш — рече тя.
— Всичко ли?
— Не го ли казах вече? До последната монета в кесията. — После погледна към свободния от музея. — Приемаш това, което плащаме.
В думите й нямаше никакъв въпрос и съсухреният мъж я разбра правилно. Зави острието в плата и й го поднесе.
Топри подаде кесията с монети, като съвсем тихо пошепваше нещо.
Сиона отново се обърна към музейния свободен.
— Знаем как се казваш. Ти си Тейшар, помощник на Гарун от Туоно. Манталитетът ти е на търгаш от сука(*). Караш ме да потръпвам от омерзение заради сегашния вид на свободните.
— Милостива госпожо, всички трябва да живеем някак си — възпротиви се той.
— Вече не си жив човек — отряза тя. — Изчезвай!
Тейшар се обърна и почти побягна навън, стискайки кесията с парите близо до гърдите си.
Споменът от оная нощ никак не бе подходящ за мислите й сега, когато наблюдаваше как Топри си служи с имитацията на кристален нож в церемонията на размирниците. С нищо не сме по-добри от Тейшар — помисли тя. — Копието е по-лошо от липсата му. Дебеланкото размахваше глуповатата имитация на острието над главата си, приближавайки към края на ритуала.
Сиона отмести погледа си от него и се взря в седналата отляво Найла, озъртаща се ту в една, ту в друга посока. Вниманието й сега беше насочено към групата на новопостъпилите, събрани в задната част на помещението. Найла трудно се доверяваше. Сиона сви нос, когато раздвижването на въздуха донесе мириса на смазочни масла. Недрата на Онн винаги миришеха на нещо машинно! Тя подсмъркна. Ама че стая! Никак не й хареса мястото на срещата. Лесно можеше да се превърне в капан. Стражата би могла да отцепи външните коридори и да изпрати въоръжена група за обиск. Тогава церемонията щеше да възвести завършека на техния бунт… Почувства се двойно по-неуютно от факта, че помещението бе избрано от Топри.
Една от малкото грешки на Улот — помисли тя. Бедният Улот, вече мъртъв, беше одобрил включването на Топри в заговора.
„Той е дребно длъжностно лице в сервизната служба на града — беше обяснил Улот. — Може да ни намира подходящи места за сбирки и за въоръжаване.“
Дебеланкото вече бе стигнал до самия край на ритуала. Прибра ножа в богато украсена калъфка и я постави на пода до себе си.