— Лицето ми е моят залог — каза той. После застана в профил към залата, ляв и десен. — Показвам ви се, за да ме разпознавате навсякъде и да знаете, че съм един от вас.
Глупава церемония — помисли Сиона.
Но не се осмели да наруши ритуала. И когато Топри извади от джоба си черна маска и я постави на главата си, тя също надяна своята. Всички в залата последваха техния пример. После в помещението настъпи раздвижване. Повечето от присъстващите бяха предупредени, че е поканен специален посетител. Сиона притегна на тила си връзката на своята маска. С нетърпение очакваше да види посетителя.
Шишкото отиде до единствения вход на залата. Настана суматоха, примесена с трополене, когато все още седящите се изправиха, събраха столовете и ги подредиха до стената срещу вратата на помещението. По сигнал, даден от Сиона, Топри чукна три пъти, почака за двукратен отговор, след което почука още четири пъти. Вратата се отвори и някакъв висок човек, облечен в тъмнокафява официална жилетка без ръкави, се вмъкна в стаята. Не носеше маска и лицето му оставаше на показ — с тънки черти и високомерна властност, плътно свити устни, остър нос и тъмнокафяви очи, потънали дълбоко под рунтавите вежди. Мъжът се оказа познат на повечето присъстващи.
— Приятели мои — изрече тържествено Топри, — представям ви Ийо Кобат, посланик на Икс.
— Бивш посланик — поправи го Кобат.
Гласът му беше гърлен и грижливо овладян. Той застана с гръб към стената, огледа маскираните хора в стаята и продължи:
— Днес получих нареждане от нашия Бог-Император да напусна Аракис в немилост.
— Защо?
Сиона рязко изрече въпроса си, без да спазва правилата на етикецията.
Кобат завъртя глава, приковавайки погледа си в маскираното й лице.
— Имало е опит за покушение върху живота на Бог-Императора. Той свързва оръжието на престъплението с моята особа.
Съратниците на Сиона освободиха пътека между нея и посланика, с което ясно подчертаха, че се съобразяват и подчиняват на говорещата.
— Тогава защо не те е убил? — продължи с въпросите си тя.
— По този начин сигурно ми казва, че не си струва да го прави. Освен това явно е решил да ме използва за преносител на послание до Икс.
— Какво послание? — Сиона пресече свободното пространство и спря на две крачки от Кобат. Внезапно забеляза жив сексуален интерес в опипващия я поглед.
— Ти си дъщерята на Монео — каза посланикът. Безшумно напрежение взриви залата. Защо разкриваше, че я е разпознал? Кого още познава от присъстващите? Защо ли го направи?
— Твоето тяло, глас и маниери са добре известни в Онн — продължи той. — Маската ти е ненужна глупост.
Сиона свали маската от главата си и му се усмихна:
— Съгласна съм. А сега отговори на въпроса ми.
Тя чу приближаването на Найла отляво; други две помощнички застанаха до нея.
Забеляза как Кобат веднага оцени обстановката — незабавна смърт, в случай че не изпълни желанието. Гласът му остана все така овладян, но отговори по-бавно, подбирайки грижливо думите си.
— Бог-Императора ми каза, че знае за съглашение между Икс и Сдружението. Правим опити да създадем механичен усилвател за навигаторите, които понастоящем разчитат на мелинджа.
— Тук го наричаме Червея — рече Сиона. — Какво би следвало да върши вашата иксианска машинка?
— Знаеш, че навигаторите на Сдружението се нуждаят от подправка, за да могат да видят пътя, определен за изминаване, нали?
— Искате да замените навигаторите с машина?
— Може да се окаже възможно.
— И какво послание носиш за своите хора във връзка с тази машина?
— Длъжен съм да ги предизвестя, че могат да продължат работата си върху проекта, но само, ако изпращат всекидневни отчети за резултатите.
Тя поклати глава в знак на несъгласие:
— Подобни отчети не му трябват! Посланието е безсмислено.
Кобат преглътна, без да крие обзелата го нервност.
— Сдружението и Сестринството смятат нашия проект за повече от интересен — каза той. — Дори участват в него.
Сиона кимна само веднъж:
— И плащат за участието си, като делят подправката с Икс. Кобат втренчено я погледна.
— Самата работа е скъпа, а подправката ни трябва и за сравнителни изследвания над навигаторите на Сдружението.
— Всичко това е лъжа и измама — не отстъпи тя. — Взетото приспособление никога няма да заработи и Червея го знае.
— Как се осмеляваш да ни виниш в…
— Замълчи! Току-що произнесох истинското послание. Червея е съгласен вие, иксианците, да мамите Сдружението и „Бин Джезърит“. Това го забавлява.
— Възможно е да сполучим! — настоя Кобат.
Тя му се усмихна подигравателно.