— А сега оставя мен да си играя на размирици, а?
— Аз съм само пратеник. Ако ме убиеш, кой ще пренесе посланието ти?
— Или посланието на Червея — вметна тя.
Кобат премълча.
— Не мисля, че разбираш Устната История — продължи Сиона. — Според мен не познаваш достатъчно добре и самия Червей, нито пък проумяваш неговите послания. Лицето на посланика почервеня от гняв:
— Какво ти пречи да станеш като всички други атреиди, една чудесна послушна част от… — той внезапно млъкна, дал си сметка какво бе изрекъл под напора на гнева.
— Още едно попълнение за приятелския кръг на Червея — довърши вместо него Сиона. — Също като Дънкан-Айдаховците, нали?
Тя се обърна към Найла. Двете адютантки — Анук и Тоо — изведнъж застанаха нащрек, но Найла остана невъзмутима.
Сиона кимна веднъж към нея.
Предварително инструктирани как да постъпят, Анук и Тоо заеха завардваща позиция до вратата. Найла се обърна и застана до рамото на Топри.
— Какво става…? — попита той.
— Искаме да знаем всичко важно, което бившият посланик може да сподели с нас — отвърна Сиона. — Трябва ни целия текст на съобщението.
Топри се разтрепери. По челото на Кобат изби пот. Той пак погледна за миг към него и се вторачи отново в Сиона. Този кратък жест й послужи като отдръпнат встрани воал; мигом прецени отношенията между двамата.
Усмихна се. Потвърждаваше се всичко, което бе вече научила.
Посланикът сякаш беше загубил дар слово.
— Можеш да започваш — подкани го тя.
— Аз… Какво…
— Червея ти даде лично послание за твоите господари. Искам да го чуя.
— Желае да удължат колата му…
— Значи очаква да се удължава. Друго?
— Трябва да му пратим голямо количество хартия от ридулианов кристал.
— С каква цел?
— Никога не обяснява целите на своите поръчки.
— Онези нещица, които забранява на останалите — кимна тя.
Кобат допълни с горчива нотка:
— И никога не забранява нищо на себе си!
— Изработвате ли сте подобни забранени играчки за него?
— Не знам.
Лъже — помисли Сиона, но реши да не го притиска по този въпрос. Достатъчно й беше да открие още една пукнатина в бронята на Червея.
— Кой ще те смени? — попита тя.
— Пращат племенница на Малки — отвърна Кобат. — Може би си спомняш, че той…
— Спомняме си Малки — прекъсна го. — Защо племенница на Малки ще става посланик?
— Не знам. Но бе разпоредено още преди Бо… преди Червея да ме отстрани.
— Как се казва?
— Хви Нории.
— Ще потърсим дружбата на Хви Нории — заяви Сиона. — С теб не си струваше да се сприятеляваме. Може би тя ще се окаже нещо по-различно. Кога се връщаш на Икс?
— Непосредствено след Празника с първия кораб на Сдружението.
— Какво ще кажеш на господарите си?
— За кое?
— За моето послание!
— Ще сторят това, което искаш.
— Така си и знаех. Можеш да си вървиш, бивш посланико Кобат.
Иксианецът едва не се сблъска с пазачите до вратата в бързината си да напусне помещението. Топри направи опит да го последва, но Найла го хвана за ръката и го задържа. Шишкото метна страхлив поглед към мускулестото й тяло, после отново се взря в Сиона, която изчакваше да затворят вратата след Кобат, преди да заговори.
— Посланието е предназначено не само за иксианците, но и с равна сила за нас — каза тя. — Червея ни предизвиква и оповестява правилата на боя.
Топри се опита да измъкне ръката си от хватката на Найла:
— Ти пък какво…
— Слушай! — прекъсна го Сиона. — От мен също има послание. Кажи на баща ми да му предаде, че приемаме.
Найла освободи ръката му. Топри разтри мястото, където тя го бе хванала и рече:
— Ти сигурно не…
— Махай се, докато още можеш, и никога не се връщай — каза Сиона.
— Не бива просто така да ме подо…
— Заповядах ти да си ходищ! Липсва ти гъвкавост, Топри. През по-голямата част от живота си съм била в училищата на Говорещите с риби. Там са ме научили да разпознавам всяка недодяланост.
— Кобат си отива. Какво лошо има в…
— Той не само знае коя съм, а е разбрал и за откраднатото от мен в Цитаделата! Но не знаеше, че ще изпратя и пакета с него.
Действията ти ме убедиха, че Червея иска от мен да пратя томовете на Икс!
Топри се отдръпна заднешком към вратата. Атук и Тоо я отвориха широко, за да го оставят да излезе. Гласът на Сиона го последва:
— Не настоявай, че Червеят е говорил на Кобат за мен и пакета! Той не връчва нескопосни послания. Предай му, че аз го казвам!
„Някои твърдят, че нямам съвест. Как лъжат, за съжаление — дори себе си лъжат. Аз съм единствената истинска съвест, съществувала някога. Така, както виното запазва аромата на бурето, в което е лежало, аз съдържам есенцията на изначалната си древност, когато е хвърлено семето на съвестта. Именно заради това съм свещен. Аз съм Бог, защото съм единственият, който наистина знае своето потекло.“