Той спря на два разкрача от колата и погледна нагоре. Нещо в очите му напомни на Лито за изражението на езически жрец от времената на някогашната Терра — поднасяната с лукавство смирена молитва към добре познат олтар.
— Господарю, ти прекара дълги часове в наблюдение на новия Дънкан — каза Монео. — Дали тлейлаксианците са успели да фалшифицират клетките на тялото или душата му?
— Чист е.
Икономът въздъхна дълбоко. Очевидно не беше доволен.
— Може би възразяваш да го използвам за жребец? — попита Лито.
— Странно е да мисля за него едновременно като за предшественик и баща на моите наследници.
— Но той ми предоставя възможност за кръстоска от първо поколение между по-стар човешки образец и настоящи продукти на размножителната програма. А Сиона е двайсет и първото поколение, създадено от такава кръстоска.
— Не виждам каква е целта. Дънкановците са по-малко съобразителни и умът им не е така буден, както на останалите в твоята гвардия.
— Монео, моята цел не е създаването на изолиран индивид в поредицата на едно потомство. Мислиш ли, че не си давам сметка за геометричната прогресия, обуславяна от законите, които направляват програмата?
— Господарю, виждал съм стоковата ти книга.
— Тогава трябва да знаеш, че следя рецесивните резултати и ги изтръгвам от корен. Интересуват ме доминиращите ключови генетични белези.
— А какво ще кажеш за мутациите, господарю? — Лукавата нотка в гласа на иконома накара Лито да се взре напрегнато в него.
— Сега няма да се спираме на този въпрос.
Долови как Монео се връща обратно в черупката на разсъдливото поведение. С каква изключителна чувствителност откликва на настроението ми — отбеляза Лито. — Наистина вярвам, че в тази област притежава част от моите способности, макар че у него те оперират на подсъзнателно ниво. Въпросът му подсказва, че е възможно дори да подозира какви са резултатите, постигнати от нас чрез Сиона.
Проверявайки отново хода на мислите си, той подметна:
— За мен е ясно, че все още не разбираш какво се надявам да постигна с размножителната програма.
Монео внезапно се оживи:
— Моят господар знае за опитите ми да схвана правилата.
— В продължителен период от време законите се оказват непостоянни. Така че не съществува нищо, подобно на съзидателна способност, направлявана от закони и правила.
— Господарю, но ти сам говориш за закони, които направляват хода на твоята размножителна програма.
— Чу ли какво ти казах току-що? Опитите да се открият закони за съзиданието са като опит за разделяне на ума от тялото.
— И все пак нещо винаги се развива и създава друго. Знам по себе си.
Знаел по себе си! Милият Монео. Колко е ограничен.
— Защо винаги търсиш и се стремиш към производни тълкувания?
— Господарю, чувал съм те да говориш за преобразуваща еволюция. Така е наречена и твоята стокова книга. Но какво ще кажеш за изненадващата промяна…
— Законите се променят при всяка изненада!
— Не съзираш ли някаква промяна към добро в човешкия род, господарю?
Лито погледна надолу към него и помисли: Ако сега си послужа с ключовата дума, ще го открие ли? Може би…
— Монео, аз съм хищник.
— Хищ… — Икономът се прекъсна и поклати глава. Мислеше, че познава значението на тази дума, но самото й изричане го стресна. Не се ли шегуваше Бог-Императора?
— Как така хищник, господарю!
— Хищникът подобрява качествата на рода.
— Не може да бъде, господарю. Ти не ни мразиш.
— Разочароваш ме, Монео. Хищникът не мрази жертвата си.
— Но хищниците убиват, господарю.
— Аз също убивам, без да мразя. Жертвата задоволява глада. И затова е хубаво нещо.
Икономът погледна нагоре към лицето му в сивата качулка.
Нима не съм обърнал внимание на приближаващия Червей?
Боязливо затърси познатите белези. Не, огромното тяло не се разтърсваше от тръпки, очите не бяха изцъклени, ненужните плавници не се сгърчваха.
— За какво си гладен, господарю? — дръзна да запита той.
— Не съм гладен, а жадувам човешкият род да е способен да взима решения за действително продължителен срок от време. Ти, Монео, знаеш ли какъв е ключът към тази способност?
— Казвал си го много пъти, господарю. Да се променя начинът на мислене.
— За промяната, да. А имаш ли представа какво визирам, когато говоря за продължителен срок от време?
— За теб, господарю, то трябва да се измерва в хилядолетия.
— Монео, дори моите хиляди години са само незначителен промеждутък, сравнени с вечността.