Выбрать главу

— Скоро ще го доведат за първото му представяне пред Бог-Императора.

— Господарю, лично проверих стаята за огледа. Всичко е подготвено.

— Понякога си мисля, че искаш да ме размекнеш. Оставяй и за мен някои подробности.

Монео се опита да прикрие бодването на страха. Поклони се и отстъпи заднешком.

— Слушам, господарю, но има неща, които съм длъжен да сторя сам.

Обърна се и бързо се отдалечи. Едва когато подемникът пое нагоре, икономът си даде сметка, че си е тръгнал без разрешение. Не може да не знае колко съм уморен. Ще ми прости.

„Господарят разбира много добре какво е на сърцето ти. Достатъчно е твоята душа да знае, че в този ден ти се търси сметка. Не трябват никакви свидетели. А ти не се вслушвай в душата си, но следи гласа на гнева и на беса си.“

Повелителят Лито към каещ се грешник из Устната История

Следващата оценка на състоянието на Империята в 3508-а година от царуването на повелителя Лито е взета от Съкратеното издание Велбек. Оригиналът се намира в архива на Управителното тяло на бин-джезъритския Орден. Сравнението показва, че заличаванията не отнемат съществени моменти в точността на самия отчет.

В името на нашия Свещен Орден и на неговото несломимо Сестринство, отчетеното в настоящето е прието за надеждно и заслужаващо да намери мястото си в архива на Управителното тяло.

Сестрите Ченои и Тоосуоко се завърнаха невредими от Аракис и потвърдиха в доклада си отдавнашното ни подозрение за екзекуцията на деветимата историци, които изчезнаха в Цитаделата през 2116 година от царуването на господаря Лито. Сестрите докладваха, че деветимата са били доведени до състояние на безсъзнание, след което са били изгорени на погребални клади, състоящи се от собствените им публикувани трудове. Разказът им съвпада точно с историите, които обикаляха Империята преди години. Говори се, че описанията за онова време са били създадени от самия повелител Лито.

Сестрите Ченои и Тоосуоко донесоха ръкопис на свидетел, чул лично отговора на господаря Лито, отправен към други историци, които потърсили словото на изчезналите си колеги:

„Те бяха унищожени, тъй като лицемерно лъжеха. Не се страхувайте от моя гняв заради невинните си грешки. Аз не обичам да създавам мъченици. При мъчениците се наблюдава тенденция да приемат за драматични събитията, заложени в отношенията между хората. А самата драма е една от целите на моето хищничество. Треперете, само ако създавате фалшиви разкази и гордо заставате като паметник върху тяхната основа. Сега си тръгвайте и никъде не говорете за това.“

Верността на ръкописно изготвения документ посочва личността на неговия автор — Икониер, който е иконом на господаря Лито през 2116 година.

Вниманието в случая е привлечено от начина, по който повелителят Лито използва думата хищничество. В голяма степен това е показателно от гледна точка на теориите, създадени от светата майка Сиакса, според която Бог-Императора сам гледа на себе си като на хищник в естествения смисъл на думата.

Сестра Ченои е била поканена да придружи Говорещите с риби в една свита, съпътствала господаря Лито в необичайно пътуване. Подобни събития са се случвали от време на време. В определен момент са я подканили почти да подтичва, вървейки пешком до Царската кола, докато разговаря със самия повелител Лито. Ето какво разказва тя за разговора.

Господарят Лито казал:

— Тук, на Царския друм, понякога чувствам себе си сякаш съм на парапет на бойна кула и се предпазвам от нападатели.

Сестра Ченои отговорила:

— Господарю, никой не ви напада.

Повелителят Лито рекъл:

— Вие, от „Бин Джезърит“, ме атакувате от всички страни. Ето, и ти сега търсиш как да повлияеш на моите Говорещи с риби.

Сестра Ченои разказва, че успяла да събере смелост, приготвяйки се да посрещне смъртта, но Бог-Императора само спрял колата си и погледнал над нея към своята свита. Тя казва още, че всички спрели и зачакали на пътя с добре оттренирана безучастност, спазвайки дължимата уважителна дистанция.

Повелителят Лито отбелязал:

— Ето го там моето мъничко множество и то ми докладва всичко за случая. Не отричай правотата на обвинението ми.

Сестра Ченои рекла:

— Не я отричам.

Тогава господарят Лито я погледнал и казал:

— Не се бой за себе си. Моето желание е да докладваш Думите ми на своя Дом на Ордена.

Според сестра Ченои, тя веднага осъзнала, че повелителят Лито знае всичко за нея, за нейната мисия и за подготовката й да изпълни ролята на живо звукозаписно приспособление.