— Да, господарю.
— Религиите създават радикали и фанатици, подобни на теб!
— Благодаря, повелителю.
Мимолетното подобие на гняв се скри, потъвайки в дълбините на морето от памети. Върху коравата повърхност на вярата на Найла не бе останала дори драскотина.
— Топри ми прати отчет с посредничеството на Монео — продължи Лито. — Разкажи ми нещо повече за този Топри.
— Топри е червей.
— Нали така наричаш и мен, когато си със заговорниците?
— Подчинявам се на всичко, казано от моя повелител.
Едно на нула.
— Значи, той не заслужава никакви грижи, така ли?
— Сиона го оцени съвсем точно. Груб е и непохватен. Казва неща, които другите ще повторят, и по този начин излага себе си на показ. Само секунди след първите думи на Кобат тя вече знаеше, че Топри е шпионирал.
Всички говорят едно и също, дори Монео — помисли Лито. — Явно не е добър агент.
Постигнатото съгласие го развесели. Дребните машинацийки размътваха водата, но за него тя оставаше напълно прозрачна. А изпълнителите все още отговаряха на замисъла на проектите му.
— Сиона не те ли подозира? — попита той.
— Не съм непохватна.
— Знаеш ли защо те повиках?
— За да изпиташ верността ми.
Еех, Найла. Колко малко знаеш ти за изпитанията.
— Искам да чуя твоето мнение за Сиона. Желая да го видя изписано на лицето ти, да го проследя в движенията ти и да го доловя в гласа ти. Готова ли е тя?
— Господарю, Говорещите с риби имат нужда точно от такъв човек. Защо рискуваш подобна загуба?
— Форсирането на нещата е най-сигурният начин да изгубя онова, което ценя у нея. Трябва да дойде при мен с непокътнати сили.
Найла сведе поглед и изрече:
— Както нареди моят господар.
Лито добре познаваше този отговор — недвусмислена реакция в случаите, когато тя бе пропуснала да разбере смисъла на казаното.
— Найла, а ще оцелее ли Сиона след теста?
— Както го представяте… — Жената повдигна поглед към лицето му и сви рамене. — Не знам, господарю. Тя безспорно е силна и издръжлива. Единствена оцеля след гонитбата с вълците Но я движи омраза.
— Напълно естествено. Кажи ми, какво смята да прави тя: нещата, които ми открадна?
— Топри не ви ли е уведомил за книгите, в които се твърди, че съдържат вашите Свети Слова?
Учудващо е как може да извлича полза от думите, служейки си само с гласа — помисли той и заговори отсечено:
— Да, да. Иксианците също имат екземпляр, а не след дълго Сдружението и Сестринството ще залегнат здравата над тях.
— Какви са тези книги, господарю?
— Мои думи, предназначени за моя народ. Искам да бъдат прочетени. Трябва също да знам какво е казала Сиона за картите на Цитаделата, които взе.
— Повелителю, според нея под вашата Цитадела се намира огромно хранилище на мелиндж, а картите ще й помогнат да го открие.
— Те не могат да й помогнат. Тунел ли ще прекопава?
— Търси иксиански инструменти и приспособления за целта.
— Икс няма да й ги осигури.
— Господарю, има ли го хранилището на подправка? — Да.
— Разказват се много истории за защитата на вашето хранилище. Вярно ли е, господарю, че Аракис ще бъде разрушена, ако някой се опита да открадне подправката?
— Това ще срути Империята. Нищо няма да оцелее — нито Сдружението и Сестринството, нито Икс и Тлейлакс, нито дори Говорещите с риби.
Тя потръпна и каза:
— Няма да позволя на Сиона да прави каквито и да са опити за кражба на вашата подправка.
— Найла! Заповядвам ти да се подчиняваш за всичко на нея. Така ли ми служиш?
— Какво да сторя, повелителю?
Стоеше, подгонена от страх пред гнева му, може би за първи път тъй близко до състоянието да изгуби вярата си в него. Бе предизвикал тази криза, знаейки какъв ще е краят. Ето, жената постепенно се отпусна. Успяваше да следи мисълта й, сякаш я беше изписала със светещи букви. Върховното изпитание!
— Връщаш се при Сиона и пазиш живота й със своя собствен — каза той. — Това е задачата, която подготвих за теб и ти я прие. Ето защо бе избрана. Затуй имаш и нож от домакинството на Стилгар.
Дясната й ръка се спусна до кристалното острие, скрито под връхната дреха.
Колко точно е наблюдението — помисли Лито, — че оръжието поставя човека в предсказуем модел на поведение.
Погледна с възхита якото тяло на Найла. В очите й не се виждаше нищо друго, освен обожание.