„Умно измислено и добре направено“ — каза си той.
Внимателно почукване по вратата, последвано от думи, изречени от женски глас:
— Командире? Дойде Монео.
Айдахо погледна към прегорелите от слънцето цветове на далечната островърха скална грамада.
— Командире? — настоя малко по-високо гласът.
— Влизай! — извика той.
Монео влезе и затвори вратата след себе си. Беше облечен в кител и панталони с ослепително бял цвят, който сякаш караше очите да се съсредоточат в лицето му. Икономът обиколи с поглед стаята.
— Значи, тук са те настанили. Пустите му жени! Предполагам, че са се представили като много мили, макар че не бива да го правят.
— Откъде знаеш какво ми харесва? — попита Айдахо и още в същия миг си даде сметка за глупостта на своя въпрос.
Не съм първият Дънкан Айдахо, видян от Монео.
Икономът се позасмя и сви рамене.
— Не исках да те обиждам, командире. Е, ще останеш ли тук?
— Гледката ми допада.
— Но не и мебелировката. — Изразеното становище отново бе ясно до категоричност.
— Може да се подмени — каза Айдахо.
— Ще се погрижа.
— Идваш, за да ми обясниш моите задължения, нали?
— Доколкото съм в състояние. Знам как странно ти изглежда всичко. Тукашната цивилизация е твърде различна от познаваната от теб.
— Мога да го преценя. Как е умрял моят предшественик?
Монео отново сви рамене. Очевидно този жест беше стандартна реакция, макар в него да не се долавяше нищо обезличаващо.
— Не се оказа достатъчно бърз, за да избегне последствията от едно взето решение.
— По-точно.
Монео въздъхна. Дънкановците винаги бяха такива — твърде взискателни.
— Уби го бунтарството му. Желаеш ли повече подробности?
— Ще ми помогнат ли с нещо?
— Не.
— Още днес искам подробен отчет за бунта, но преди това ми кажи защо няма мъже в армията на Лито?
— Нали ти си тук.
— Знаеш какво имам предвид.
— Създал си е любопитна теория за армиите. Много пъти съм я обсъждал с него. Но няма ли да закусиш, преди да ти я обясня?
— Не може ли двете неща едновременно?
Монео се обърна към вратата и кратко извика:
— Хайде!
Резултатът беше незабавен и очарова Айдахо. Групичка от млади Говорещи с риби влетя в стаята. Две от тях извадиха иззад едно пано сгъваема масичка и столове и ги поставиха на балкона. Други поставиха на масата посуда за двама. Трети внесоха храна — пресни плодове, топли кифлички и димяща напитка, от която се носеше лека миризма на подправка и кофеин. Всичко бе направено бързо, тихо и ефектно, а това говореше за продължителна практика. После излязоха, както бяха влезли — без нито една дума.
Минута след началото на любопитната сцена Айдахо се видя седнал срещу Монео на масата.
— Всяка сутрин ли е така? — попита той.
— Само ако го искаш.
Опита напитката, която се оказа смес от мелиндж и кафе. Позна плода по вкуса му — мек пъпеш от Каладън, наричан парадай. Предпочитаният от мен.
— Много добре ме познавате — промърмори Айдахо.
Икономът се усмихна.
— Имаме известна практика. А сега, на въпроса ти.
— За любопитната теория на Лито.
— Да. Той твърди, че изключително мъжкият състав на армията я превръща в оръжие, прекалено опасно за поддържащата я гражданска база.
— Щура идея! Без армия няма да има…
— Познавам доводите против. Но той казва, че мъжката армия се състои от оцелелите след операция за пресяване на мъжките индивиди, които не оставят потомство, както е било в праисторическата човешка глутница. Според него прекалено любопитен е фактът, че винаги по-възрастните мъже са изпращали по-младите в боя.
— Какво означава терминът „операция за пресяване“?
— В нея са включени тези, които пресичат опасната граница, защищаваща мъжете за разплод, жените и най-младите. Които първи пресрещат хищника.
— И какво застрашава цивилните?
Айдахо вкуси от пъпеша, който се оказа великолепно узрял.
— Господарят Лито казва, че при липса на външен враг изградената само от мъже армия винаги се обръща срещу собственото си население. Без изключение.
— В битка за женските индивиди, така ли?
— Възможно е. Обаче, очевидно, той не приема нещата за толкова прости.
— Мисля, че теорията не е странна.
— Не си я чул цялата.
— Има ли още?
— О, да. Той твърди, че в армия само от мъже винаги се долавя ясно изразена тенденция към хомосексуална активност.
Дънкан напрегнато погледна през масата към него и каза:
— Аз никога…