— Не, разбира се. Той говори за идеализирано възвисяване, за неправилно насочени енергии и за всичко останало по въпроса.
— Останало от кое? — Айдахо настръхна от гняв срещу възможното покушение към собствената му представа за мъжественост.
— Младежки начин на мислене, събрани вкупом пораснали момчета, нарочно изречени и сторени шеги с единствената цел да причинят болка, вярност само към другите членове на ордата, такива ми ти работи…
Голата запита с хладен тон:
— А ти какво мислиш?
— Спомням си… — Монео се обърна към балкона и заговори сякаш на гледката навън — …нещо, което той каза, и знам, че е вярно. Бил е всеки войник в човешката история. Предложи ми поредица от примери за прочути воини, замръзнали навеки в своята младост. Отказах. Внимателно съм чел собствената си история и сам стигнах до това заключение.
Икономът се обърна и се вгледа право в очите му.
— Помисли за това, командире.
Дънкан естествено се гордееше с честността към себе си и почти се докачи от казаното. Съхранени култове към младостта и младежките години в армията? Да, имаше нещо вярно. Имаше примери и в собствения си опит…
Монео кимна утвърдително:
— Хомосексуалният — потенциален или практикуващ — който поддържа текущото си състояние поради причини, определени от чисто психологически подбуди, проявява в поведението си склонност към задоволяване посредством отреагиране на причиняващи болка стимули… като едновременно търси подходящи възможности за себе си и ги налага на другите. Повелителят Лито твърди, че това състояние на нещата води началото си от изпитанията, на които се е подлагало поведението в праисторическата орда.
— Вярваш ли му?
— Да.
Айдахо хапна от пъпеша, Сладостта му се бе загубила някъде. Преглътна и остави лъжицата.
— Ще трябва да помисля по въпроса — каза той.
— Разбира се.
— Защо не ядеш? — попита голата.
— Станах преди зазоряване и тогава хапнах — Монео побутна блюдото си. — Жените не спират с опитите да ме изкушават.
— Случва ли се да успеят?
— Понякога.
— Прав си. Теорията е наистина любопитна. Има ли още от нея?
— Ами, казва още, че когато преодолее младежко-хомосексуалните си задръжки, армията от мъже се превръща в изнасилвач. Нерядко изнасилването приключва с убийство, а това не е поведение, чиято цел е оцеляването.
Айдахо се намръщи.
Пестелива усмивчица прелетя по устните на иконома, преди да добави:
— Господарят Лито твърди, че само присъщата на атреидите дисциплина и моралните им задръжки са действали превантивно срещу крайностите по ваше време.
Айдахо въздъхна тежко.
Монео се облегна, спомнил си нещо, което Бог-Императора веднъж бе казал:
„Независимо от упорството в търсенето на истината, самоосъзнаването често пъти е неприятно. Ето защо сме зле настроени към Прорицателя.“
— Проклети атреиди! — възкликна Айдахо.
— И аз съм Атреидски — меко каза Монео.
— Какво? — стъписа се голата.
— Благодарение на неговата програма за целенасочено размножаване — обясни икономът. — Сигурен съм, че тлейлаксианците не са пропуснали да го отбележат. Аз съм пряк потомък от чифтосването на сестра му и Харк ал-Ада.
Айдахо се наклони към него и процеди:
— Е, Атреидски, обясни ми тогава с какво жените се изявяват като по-добри войници от мъжете?
— Те се развиват по-лесно, достигайки завършен вид.
Обърканият Дънкан поклати глава.
— Непреодолима е силата на физическия закон, с помощта, на който жените преминават от младенческа в зряла възраст — добави Монео. — Както казва господарят Лито: „Износи девет месеца едно бебе и вече няма да си същият.“
Айдахо също се облегна на стола си и попита:
— Какво може да знае той по въпроса?
Другият само сведе поглед, изчаквайки го да се досети за двойствената природа на Лито — мъжка и женска едновременно. Осъзна този факт внезапно и напълно. Монео забеляза реакцията му, припомняйки си една сентенция на Бог-Императора: „Думите ти придават на човека вида, който ти искаш да има.“
Мълчанието продължи доста дълго и икономът се окашля. После каза:
— Безкраят на паметите, събрани в повелителя Лито, връзва и моя език.
— Честно ли се отнася с нас? — попита Айдахо. — Аз му вярвам. Но той извършва толкова… Имам предвид тази програма за размножаване. Откога е започнал?
— От самото начало. В деня, в който я отне от „Бин Джезърит“.
— Какво иска да постигне с нея?
— Много бих искал да знам.
— Но ти си…
— Един Атреидски е главен негов помощник, да.
— Не успя да, ме убедиш, че армията с женски състав е възможно най-добрата.