— Продължавай.
— Лицетанцьорът рече, че носи съобщение за светите майки. Използва множествената форма — подчерта момичето.
— Знае, че този път сме две — отбеляза Антеак.
— Всички го знаят — кимна Люсейел.
Антеак съсредоточи цялото си внимание към послушницата.
— Момиче, хайде премини в транс и ни предай буквално думите на лицетанцьора.
Девойката кимна утвърдително, седна, както бе коленичила, на петите си и скръсти ръце в скута. Пое три пъти дълбоко въздух, затвори очи и остави раменете си да провиснат. Когато заговори, гласът й прозвуча пронизително и с носов акцент:
— Предай на светите майки, че през тази нощ Империята ще бъде освободена от Бог-Императора. Ще го поразим днес, още преди да е стигнал до Онн. Не можем да чакаме.
Дълбока въздишка разтърси пратеничката. Очите й се отвориха и тя погледна към Антеак.
— Иксианецът Иаке ми каза да побързам със съобщението до вас. После докосна горната страна на лявата ми ръка по познатия начин, с което допълнително ме убеди, че не е…
— Иаке е един от нашите — потвърди Антеак. — Предай на Люсейел посланието на пръстите.
Пратеничката погледна към другата света майка: „Нападнаха ни лицетанцьори и не можем да мръднем.“
Когато Люсейел се раздвижи и понечи да стане от сламеника, Антеак каза:
— Вече направих необходимото за защита откъм вратите. После се обърна към послушницата:
— Момиче, можеш да си вървиш. Ти изпълни задачата си по подходящ начин.
— Слушам, света майко — момичето-пратеник вдигна почти грациозно гъвкавото си тяло, но движенията му не оставяха никаква следа от съмнение, че е разбрало смисъла на казаното. По подходящ начин не е добре свършено.
Когато девойката излезе, Люсейел каза:
— Трябвало е да намери някакъв претекст, за да огледа посолството и да разбере колцина от иксианците са били заменени.
— Не мисля като теб — възрази Антеак. — Тя се справи горе-долу добре. Но щеше да е още по-добре, ако бе намерила начин да получи по-пълна информация от Иаке. Боя се, че го загубихме.
— Разбира се, очевидна е причината, поради която тлейлаксианците ни пращат съобщението — замислено процеди Люсейел.
— Те наистина ли ще го нападнат?
— Естествено. Само това могат да сторят глупците. Но се питам защо изпратиха посланието до нас.
Антеак се съгласи с кимване и каза:
— Сега мислят, че нямаме друг избор, освен да се присъединим.
— Ако се опитаме да предупредим господаря Лито, тлейлаксианците ще разберат за нашите пратеници и за техните контакти.
— Ами ако тлейлаксианците успеят? — попита Антеак.
— Не се очаква.
— Ние не познаваме истинския им план, а само общото разположение на силите във времето.
— Онова момиче… Сиона. Взима ли участие? — внезапно попита Люсейел.
— Същия въпрос си зададох и аз. Чула ли си пълния отчет от Сдружението?
— Само в резюме. Това достатъчно ли е?
— Да, по всяка вероятност.
— Трябва да внимаваш с изрази от типа на по всяка вероятност — отбеляза Люсейел. — Не бихме искали някой да те вземе за ментат(*).
— Предполагам, че няма да ме жертваш — сухо отвърна Антеак.
— Мислиш ли, че Сдружението има право за Сиона?
— Не разполагам с достатъчно данни. Ако наистина са прави, тя е нещо изключително.
— Също като бащата на господаря Лито, така ли?
— Един навигатор от Сдружението успя да се скрие от оракулското око на бащата на господаря Лито.
— Но не и от самия господар…
— Внимателно прочетох пълния отчет на Космическото сдружение. Впрочем Сиона не прикрива много-много себе си и своите дела…
— Казват, че се губи. Просто изчезва от техния взор.
— Тя единствена — вметна Антеак.
— Както и от взора на господаря Лито. — Те не знаят.
— Имаме ли смелост да се свържем с нея?
— А имаме ли смелост да не го сторим?
— Всичко би могло да е съмнително, ако тлейлаксианците… Антеак, трябва поне да направим опит да го предупредим.
— Нямаме никакви средства за връзка, а на вратата сега варди стража от Говорещите с риби. Те пускат нашите хора да влизат, но не и щом се движат в обратната посока.
— Да поговорим ли с някоя от тях?
— Помислих си го. Винаги можем да се позовем на страха си, че са заместители-лицетанцьори.
— Стражи на вратата — тихо рече Люсейел. — Възможно ли е той да знае?
— Всичко е възможно.
— Когато става дума за господаря Лито, това е единственото, което не подлежи на съмнение — отбеляза Люсейел.
Антеак си позволи тиха въздишка, докато ставаше от столчето без облегалка.