— Как жадувам за отминалите дни, когато разполагахме с толкова подправка, колкото ни трябваше.
— Трябваше е само поредната илюзия — възрази Люсейел. — Вярвам, че добре си научихме урока, независимо от това какво мислят по въпроса тлейлаксианците.
— Ще го сторят непохватно, независимо от крайния резултат — измърмори Антеак. — О, богове! Никъде няма добри убийци.
— Винаги съществуват голите Айдахо — отбеляза Люсейел.
— Какво каза? — Антеак напрегнато се взря в спътницата си.
— Че винаги има…
— Е, и?
— Голите са прекалено бавни в тялото.
— Но не и в главата.
— За какво намекваш?
— Възможно ли е тлейлаксианците… Не, дори те не биха могли да…
— Айдахо, изпълнен от лицетанцьор, а? — пошепна Люсейел.
Антеак мълчаливо кимна.
— Изкарай го от акъла си. Не вярвам да са чак толкова глупави.
— Подобна оценка за тях е твърде опасна — напомни Антеак. — Трябва да се приготвим за най-лошото. Нека повикаме някоя от стражата на Говорещите с риби.
„Непрестанните военни действия пораждат характерни само за тях обществени условия, които са били еднакви във всички времена. Хората се намират постоянно в състояние на изострена бдителност, готови да парират атаките. Възниква абсолютната власт на неограничения диктат. Всичко ново се превръща в опасни погранични райони — нови планети, нови икономически сфери за овладяване и ползване, нови идеи или нови средства, нови посетители — всичко става подозрително, феодалните форми прерастват в силна власт, понякога маскирана като политбюро или друга подобна структура, но винаги присъстваща. Последователността по наследствена линия, определя контурите на властта. Господства кръвта на мощните правоимащи. Заместници на регентите от върховете разпределят и преразпределят богатствата. И те знаят, че са длъжни да контролират хода на наследяването, защото в противен случай мощта им бавно се губи. Е, сега схващате ли смисъла на Мира на Лито!“
— В „Бин Джезърит“ уведомени ли са за новия график? — попита Бог-Императора.
Свитата му бе навлязла в плиткия проход, който преливаше в серпантините, виещи се към подстъпа на моста над река Айдахо. Слънцето бе изкачило първата четвъртина от утринния си преход и неколцина от царедворците Вече сваляха наметалата си. Айдахо крачеше с малка група от Говорещите с риби на левия фланг, а по униформите им се забелязваха първите следи от прах и пот. Ходът и бавното подтичване със скоростта на царското тържествено пътуване не беше от лесните дела.
Монео се препъна и съобрази, че не е отговорил на въпроса.
— Да, уведомени са, господарю.
Промяната в програмата се оказа нелека, но икономът бе свикнал с вечната непостоянност и смяната на събитията по време на Празничните дни. Винаги поддържаше готовност за алтернативни планове.
— Все още ли е валидна молбата им за постоянно посолство на Аракис? — попита Лито.
— Да, господарю. Получиха обичайния отговор.
— Простичкото „не“ е напълно достатъчно. Не си струва повече да им се напомня, че ненавиждам техните религиозни преструвки.
— Слушам, господарю.
Монео спазваше точно предписаното разстояние до колата на Бог-Императора. Тази сутрин Червея даваше отчетливи позивни за присъствието си; познаваше добре знаците на тялото му. Несъмнено причината беше влагата във въздуха. Тя винаги предизвикваше неспокойствие у него.
— Религията неизменно води до риторичен деспотизъм — рече Лито. — Преди появата на „Бин Джезърит“ най-добри в този смисъл бяха йезуитите.
— Какви са пък те, господарю?
— Би следвало да ги знаеш от нещата, които си чел.
— Не съм сигурен, господарю. Кога са живели?
— Не е толкова важно. Разбрал си достатъчно за риторичния деспотизъм от проучването на „Бин Джезърит“. Естествено там не започват със самозаблуждаване по въпроса.
Светите майки не дойдоха в подходящ момент — каза си Монео. — Ще ги предизвика с поученията си, които те мразят. А това може да доведе до сериозни затруднения.
— Как реагираха бин-джезъритките? — попита Лито.
— Беше ми предадено за тяхното разочарование, но не са настоявали повече.
Най-добре ще е да ги подготвя за нови разочарования — помисли икономът. — И още, трябва да ги държа на разстояние от делегациите на Икс и Тлейлакс.
Тръсна глава. Обстоятелствата можеха да предизвикат много неприятен обрат. По-добре да се предупреди Дънкан…
— Това води до изява на прорицателски дарби и оправдание за всякакви мръсотии — каза Лито.