— Господарю, как ще обикне някого от съучастниците си? Нали спомена за Дънкан.
— Казах любов, а не чифтосване!
Монео потръпна, спомняйки си собственото си съешаване и цялата подредба на нещата, а после и откъсването от…
Не! Най-добре да не се връща към тези спомени!
Имаше привързаност, дори истинска обич… Но по-късно, докато в първите дни…
— Ти отново се рееш в облаците.
— Прости ми, господарю, но когато говориш за любов…
— Мислиш, че аз не зная нищо за нежните чувства?
— Не това, господарю, но…
— Смяташ, че в мен няма спомени за любов и любене, така ли? Колата сви към иконома, принуждавайки го да отскочи встрани, уплашен от гневно смръщеното лице на Лито.
— Господарю, моля да ме…
— Това тяло може и да не познава такава нежност, но всичките памети в мен му принадлежат!
Монео забеляза как се засилват белезите за присъствието на Червея и как постепенно взимат превес в туловището на Бог-Императора. Не оставаше място за съмнение относно естеството на обзелото го предчувствие.
Грози ме смъртна опасност. Както и всички останали.
Долавяше и най-слабия звук около себе си — проскърцването на Царската кола, кашлицата и тихия разговор откъм свитата, шума от стъпките по платното на пътя. От Бог-Императора се разнесе мирис на канела, току-що издишан. Въздухът между обградилите ги каменни стени все още не бе изгубил утринния си хлад, а откъм реката идеше влага.
Дали мокротата бе предизвикала неспокойствието на Червея?
— Монео, слушай ме внимателно, все едно, че животът ти зависи от това.
— Да, господарю — пошепна той, много добре разбирайки, че животът му наистина зависи не само от вниманието, с което слуша, но и, с което наблюдава.
— Част от мен обитава завинаги подземните недра без всякаква мисъл. Тази част има своите реакции. Тя прави някои неща без каквото и да е познание или логика.
Монео кимна в знак на съгласие, приковал вниманието си в лицето на Лито. Очите му не бяха ли вече почти оцъклени?
— Аз се оказвам принуден да отстъпя встрани и да наблюдавам събитията, нищо повече. Подобна реакция може да доведе до твоята смърт. Не аз правя избора. Чуваш ли?
— Чувам, господарю — пошепна Монео.
— При такова събитие не остава място за избор! Просто го приемаш. Нищо друго. Ти никога не ще го разбереш или познаеш. Какво искаше да кажеш?
— Страхувам се от непознатото, господарю.
— А аз не се страхувам. Отговори ми защо!
Монео бе очаквал подобна криза и сега, когато тя дойде, я посрещна едва ли не с благодарност. Знаеше, че животът му зависи от неговия отговор. Погледна към Бог-Императора със задъхана от бързане мисъл.
— Господарю, може би заради спомените на всички памети, събрани в тебе…
— Е, и?
Очевидно отговорът се оказа непълен. Отново заложи на думите.
— Ти виждаш всичко, което ние знаем… Всичко, както е било някога — непознато! Изненада за теб… Изненадата просто трябва да бъде нещо ново, което не познаваш, не е ли така?
Говорейки, Монео осъзна, че е поставил предпазлив въпросителен знак на нещо, което би следвало да бъде дръзко заявено; но Бог-Императора само се засмя.
— Заслужаваш дар за мъдростта си. Какво е желанието ти?
Внезапно облекчение отвори път за други страхове. Икономът тихо изрече:
— Може ли да взема Сиона обратно в Цитаделата?
— Това ще ме принуди да я подложа по-скоро на изпитанието.
— Господарю, тя трябва да бъде разделена от съучастниците си.
— Много добре.
— Моят повелител е милостив.
— Не, себичен съм.
Бог-Императора се отвърна от Монео и замълча.
Оглеждайки по дължина разделеното с пръстени тяло, икономът забеляза, че белезите на Червея бяха поотстъпили. Все пак всичко приключи благополучно. Но в същия миг се сети за свободните с тяхната петиция и страховете му се върнаха.
Беше грешка. Само ще го предизвикат отново. Защо ли казах, че могат да връчат молбата си!
Свободните сигурно чакаха някъде напред, построени на отсамната страна на реката, размахали в ръце глупавите си хартийки…
Продължи да крачи мълчаливо, а мрачното му предчувствие се засилваше с всяка следваща стъпка.
„Отсам се носи пясък; и там се носи пясък. Оттатък чака тлъст човек; оттука чакам аз.“
Отчет на сестра Ченои, намерен сред нейни документи след смъртта и:
Подчинявам се едновременно на догмите на „Бин Джезърит“ и на разпорежданията на Бог-Императора, като изваждам тези слова от моя доклад, прикривайки ги така, че да бъдат намерени след смъртта ми. Тъй като господарят Лито ми каза: „Ще се върнеш при твоите игуменки с посланието ми, но тези думи запази в тайна засега. Ако не постъпиш както ти заповядвам, гневът ми ще връхлети Сестринството.“