Пази се от истината, любезна сестро. Макар и жадно търсена, тя може да се окаже опасна за търсещия. Митовете и вдъхващите вяра лъжи се откриват по-лесно и в тях не е сложно да се повярва. Ако стигнеш до някаква истина, макар и временна, налага се да внесеш болезнени промени. Скривай истините в думи. Тогава естествената неопределеност и двусмислие на нещата ще бъдат в твоя защита. Думите се възприемат много по-лесно от внезапните делфийски болки, причинени от безсловесни знамения. С думите можеш да изпееш като в хор:
«Защо никой не ме предупреди?»
И ето, аз ви предупреждавам. Направих го с пример, не с думи.
Неизбежно е, но и моите слова са много повече от необходимите. Сега ти ги записваш в превъзходната си памет. Някой ден Дневниците ще бъдат открити. Е, и? Още думи! Предупреждавам те, че ако ги четеш, правиш го на свой риск. Безсловесното движение на страховити събития лежи непосредствено под повърхността им. Оглушей! Не бива да чуваш, а ако си чула, не трябва да запомняш. Колко облекчаващо е да забравиш… И колко опасно!
Думи като моите отдавна са обвити от тайнствена сила. Съществува едно скрито за хората познание, което може да се използва за господство над забравящите. Моите истини представляват съществената част на митовете и лъжите, на които тираните винаги са разчитали, за да постигнат с хитрост и интриги егоистичните си цели за сметка на масите.
Разбираш ли? А сега споделям и най-голямата загадка на всички времена — тази, с която внасям ред и спокойствие в собствения си живот. Ето, разкривам ти я:
— Единственото оцеляло от миналото почива в тебе, неизразимо с думи.“
После Бог-Императора замълча. Осмелих се да попитам:
— Това ли е всичко, което моят господар иска да запазя?
— Да, това са думите — каза той.
Стори ми се уморен и обезверен. Гласът му звучеше като на човек, изричащ завещание. Припомних си предупреждението му, че повече никога няма да ме види; обзе ме страх, но бях благодарна на своите учители, че уплахата не се почувства в гласа ми.
— Господарю Лито — рекох аз, — за кого са писани дневниците, които споменавате?
— За потомството след хилядолетия. Сестра Ченои, сега докосвам онези смътни читатели в бъдещето. Мисля за тях като за далечни братовчеди, изпълнени със семейна любознателност. Те са петимни да стигнат до дъното на драмите, които само аз зная да разказвам. Те искат да установят лични връзки със собствените си животи. Те искат да научат смисъла на словата, истината.
— Господарю, но вие сам ни предупредихте да внимаваме с истината — рекох аз.
— Съвършено вярно! Всичко в историята е послушен инструмент в ръцете ми. О, струпал съм цялото минало и притежавам всеки факт; и въпреки че фактите са на мое разположение, за да ги използвам както намеря за добре, дори когато си служа с тях правдиво, аз ги променям. За какво говоря сега? Какво е дневникът или записаните преживявания? Думи.
Господарят Лито отново потъна в мълчание. Аз прецених внимателно важността на неговото предзнаменование, съпоставих го с предупреждението на светата майка Сиакса и отново го преосмислих с казаното ми от Бог-Императора по-рано. Той ме определи за свой пратеник, така че се почувствах под негова защита, която ми даваше по-голяма свобода в сравнение с тази на останалите. Тогава дръзнах да го попитам:
— Господарю Лито, споменахте, че повече няма да ме видите Да разбирам ли, че скоро ще умрете?
Заклевам се, че моят разказ е истинен и че господарят Лито се разсмя. После ми рече:
— Не, мила ми сестро, ти ще умреш. Няма да доживееш до света майка. Но не се натъжавай, защото присъствието ти днес тук, както и фактът, че се връщаш с моето послание при Сестринството, запазвайки тайната на думите ми, те превръща в личност придобила много голяма важност. Ти ставаш неделима част от мита за мене. Нашите далечни братовчеди ще те умоляват да бъдеш техен застъпник пред Бог-Императора!
Господарят Лито пак се засмя, но благосклонно, поглеждайки ме сърдечно. Изпитвам затруднение да предам описваната случка с точността, която си налагам за всеки отчет от подобно естество, но в мига, когато господарят Лито ми наговори тези силни думи, почувствах дълбоко приятелско единение, сякаш нещо почти материално се настани между нас, обвързвайки ни по начин, който не мога да предам точно. Едва сега разбирам вложения от него смисъл в безсловесната истина. Да, случи се, и все пак не мога да го опиша.