ЗАБЕЛЕЖКА НА АРХИВИСТА: По силата на настъпилите междувременно събития намирането на този отчет не бива да се разглежда като повече от бележка под линия в историята, любопитна най-вече поради факта, че в него се съхранява една от най-ранните отпратки към тайните Дневници на Бог-Императора. За проявяващите интерес към по-нататъшно изследване на въпросния отчет, може да се направи справка в масива на Архивните Записи по подзаглавия както следва: Ченои, Света Сестра Куинтиниус Виолет; Отчет на Ченои; Отхвърляне на подправка, медицински аспекти. (Бележка под линия: Сестра Куинтиниус Виолет Ченои почина в петдесет и третата година от своето сестринство, като за причина се посочва несъвместимост с мелиндж при опит да придобие статут на света майка.)
„Наш предшественик, наричан Асур-назир-апли, известен като най-жесток от жестоките, овладя трона с убийството на собствения си баща и постави началото на царството на меча. Неговите завоевания включват и района на езерото Урумия, който му отвори път към Комаген и Хабур. Синът му получаваше данъкът Шуитес от Тир, Сидон, Гебел, а дори и от Йеху — син на Омри, само споменаването на чието име хвърля огромна маса хора в ужас. Завоеванията, започнали с Асур-назир-апли, пренесоха победоносното ни оръжие в Мидия, а по-късно в Израел, Дамаск, Едом, Арпад, Вавилон и Умлиас. Помни ли някой днес тези имена и места? Дадох ви множество следи: опитайте се да назовете планетата.“
Въздухът сякаш не помръдваше в изсечения в скалите главен царски път, спускащ се към равния подстъп до моста през река Айдахо. Пътят завиваше надясно, загърбвайки сътворената от човека безкрайна грамада от камък и земна маса. Вървящият до Царската кола Монео някак неочаквано зърна павираната ивица, водеща от тесния край на хребета до металопластовата плетеница, изтеглила моста на километър разстояние.
Реката, все още в пропастта, се извиваше към него навътре и вдясно, след което се спускаше през каскада от стъпала към далечния край на Забранената Гора, където усмирителните стени слизаха почти до равнището й. Там, в околностите на Онн, се намираха овощните и зеленчуковите градини, предназначени за изхранването на града.
Взрял се в далечния отрязък от реката, Монео съзерцаваше окъпания в светлина връх на каньона, докато водата долу течеше в сенчести тонове, накъсани единствено от слабите сребристи просветвания в поредицата стъпала на каскадата.
Право пред него пътят до моста блестеше на слънчевата светлина, белязан от тъмните, издълбани от ерозията дерета край двете му страни, които подобно на стрелки указваха точното място за преминаване. Изгряващото слънце вече го бе сгорещило. Въздухът над пътя започваше едва-едва да трепти като предупреждение за настъпващия ден.
Ще стигнем читави в града, преди да ни захлупи най-страшната жега — помисли икономът.
Той почти подтичваше, ядосан от отегчителното търпение, което винаги го навестяваше на това място; погледът му беше прикован напред в очакване да зърне ония молители — свободните от Музея. Знаеше, че те ще се появят от някое от деретата. Някъде тук, от тази страна на моста. Уговорил го беше предварително. Нямаше никаква възможност да бъдат спрени. А знаците, свидетелстващи за присъствието на Червея, все още се забелязваха по тялото на Бог-Императора.
Лито долови присъствието на свободните преди още някой от свитата му да ги бе зърнал или дочул.
— Чакайте! — извика той.
Монео целият се превърна в слух.
Лито претърколи тялото си на колата, повдигна предния край на кълбообразното покривало и се вторачи пред себе си.
Икономът добре познаваше това негово състояние. Бог-Императора явно бе обезпокоен от нещо пред тях. Свободните бяха тръгнали. Той отстъпи крачка и продължи да се движи около границата на полагаемата му се позиция. Най-после дочу шума.
Беше звук от разпиляван чакъл.
Първите музейни свободни се появиха, излизайки от издълбаните от ерозията дерета от двете страни на пътя на не повече от стотина метра пред царското шествие.
Дънкан Айдахо се стрелна напред, а после забави хода си, подтичвайки до Монео.
— Това те ли са? — попита Айдахо.
— Да — отговори икономът, следейки неотклонно Бог-Императора, положил отново туловището си върху колата.
Свободните от Музея се събраха на пътя и хвърлиха горните си роби, под които бяха скрити облеклата им в червено и лилаво. Монео направо зяпна. Бяха се издокарали като поклонници в черни одежди под цветните си горни дрехи. Намиращите се най-отпред размахаха свитъци хартия, а цялата група започна да пее и танцува, приближавайки към царската свита.