— Петиция, господарю — извикаха първите. — Чуйте нашата молба!
— Дънкан! — изкрещя Лито. — Разпръсни ги!
Още при вика на своя господар Говорещите с риби се втурнаха през тълпата на царедворците. Айдахо им махна да се отдръпнат и рязко се затича към наближаващите. Гвардията образува фаланга, чието острие беше самият той.
Лито рязко затвори кълбообразното покривало на колата си, увеличи скоростта и отново изкрещя:
— Разпръсни ги! Разпръсни ги!
Музейните свободни, след като видяха втурналата се напред гвардия и увеличилата скоростта си кола, направиха движение встрани, сякаш отварят пътека в средата на пътя. Монео, който беше принуден да тича, за да не изостане, дочу бягащите стъпки на царедворците след себе си в мига, когато забеляза неочакваната промяна в програмата на свободните.
Като един човек пеещите хвърляха наметалата на поклонници, под които се оказаха с черни униформи, идентични с носената от Айдахо.
Какви ги вършат! — недоумяваше Монео.
Още неотговорил на мълчаливия си въпрос, той видя как приближаващите лица се смесиха и преляха в подигравателни изражения, като всяко от тях беше почти еднакво с това на Дънкан Айдахо.
— Лицетанцьори! — изпищя някой.
Самият Лито се оказа доста объркан от светкавичния развой на събитията, шума от множеството бягащи крака и отривистите команди откъм формиралата се фаланга на Говорещите с риби. Той бе ускорил колата, преодолявайки разстоянието между себе си и стражите, като междувременно включи сигналната камбана и специалната система за звуково въздействие. Бял шум заля всичко наоколо, изваждайки от ориентация дори неколцина от Говорещите с риби, макар и предварително подготвени за него.
В същия момент просителите бяха хвърлили наметалата на поклонници, преминавайки към процедурата на трансформация, при която образи на Дънкан Айдахо се замяркаха навсякъде. Лито чу писъка: „Лицетанцьори!“ и разпозна източника — чиновник от царското счетоводство, придружаващ свитата.
Първоначалната реакция на Бог-Императора беше близка до забавление.
Стражата и лицетанцьорите се сблъскаха. Лито разпозна бойните тлейлаксиански заповеди. Плътна група от Говорещите с риби наобиколи облечения в черно свой командир. Гвардейките просто изпълняваха често повтаряното указание да защитават началника си.
Но как ще го различават от останалите?
Лито почти спря колата си. Видя отляво как Говорещите с риби размахват зашеметяващите палки. Слънчева светлина проблесна в изтеглените ножове. После се чу приглушеното жужене на лазестрелите — звук, който баба му веднъж бе описала като „най-ужасния в целия свят“. Откъм челния отряд се носеха поредни вълни на дрезгави викове и писъци.
Лито реагира още с първия шум, идващ от лазестрелите. Той завъртя вдясно Царската кола, превключи от колела на суспенсорни(*) приспособления и насочи возилото си обратно като боен таран в скупчените лицетанцьори, които се опитваха да влязат в мелето откъм неговата страна. Описвайки къса дъга, нанесе удар от срещуположната посока и почувства сблъсъка на плът с металопласт; плисна червена кръв, а колата се отби от пътя в едно от страничните дерета, издълбани от дъждовната вода. Край него свистяха отрязани кафяви стени. Той се устреми нагоре и прелетя над речния каньон до високо, опасано със скали място, далеч над царския път, удобно за наблюдателен пункт. Тук спря и се озърна, вече извън обсега на ръчните лазестрели.
Ама че изненада!
Почти се разсмя, а от огромното му тяло се разнесе сумтене, съпроводено с леки гърчове. Полека-лека забавното настроение го напускаше.
От удобната си позиция виждаше моста и мястото на атаката. Из цялото бойно поле и в страничните канали безпорядъчно се търкаляха тела. Разпозна фините наметала на царедворци, униформите на Говорещите с риби и окървавените черни одежди на предрешени лицетанцьори. Оцелелите от свитата му се тълпяха в дъното на полесражението, докато гвардейките бързаха между падналите и нанасяха рязък удар с нож в тялото на всеки от тях, за да бъдат сигурни, че няма да оживее.
Той обиколи с бърз поглед мястото на битката, търсейки черната униформа на своя Дънкан. Нито една такава не се виждаше върху изправен човек. Нито една!
Тъкмо сподавяше внезапно бликналата вълна на смущение, когато зърна плътничка група от Говорещите с риби, останала сред царедворците и заобиколила някаква гола фигура…
Наистина гола!