Това бе Дънкан! Гол! Но да! Дънкан Айдахо без униформа не можеше да бъде лицетанцьор.
Отново го напуши смях. Отвсякъде изненади. Какъв ли шок са преживели нападателите. Явно не се бяха подготвили за подобна реакция.
Той се спусна към главния път, превключи отново на колела и се отправи към моста. Прекоси го с усещането за нещо deja vu, давайки си сметка за безчислените бродове на събраните в него памети и за тяхното преминаване през последиците от поредната битка. Когато излезе извън обсега на моста, Айдахо се откъсна от групата на стражите и се затича към него, като рязко заобикаляше телата на падналите. Лито спря колата и се загледа в голия бегач. Приличаше на гръцки воин-вестоносец, втурнал се към своя предводител, за да му съобщи за изхода от битката. Сгъстените бои на историята мигом заляха съзнанието му.
Дънкан се приближи, плъзна стъпалото на единия си крак о земята и спря до колата. Лито отвори кълбообразното покривало.
— Лицетанцьори, да са проклети до един! — задъхано рече Айдахо.
Без да се опитва да скрие обзелата го веселост, Лито възкликна:
— Що за хрумване да си свалиш униформата!
— Коя, моята ли? Те не ме оставиха да се бия!
Монео тичешком приближи с група от стражата. Една от Говорещите с риби подхвърли синьо гвардейско наметало на Айдахо с думите:
— Опитваме се да скалъпим цяла униформа от падналите.
— Моята собственоръчно я разкъсах — кимна Айдахо.
— Избяга ли някой от лицетанцьорите? — попита Монео.
— Нито един — отговори голата. — Признавам, твоите жени са добри бойци, но защо не ме оставиха да вляза…
— Защото са получили указания да те пазят — прекъсна го Лито. — Те винаги пазят най-доброто…
— Четири от тях умряха, за да ме спасят!
— Господарю, загубихме общо повече от трийсет души — обади се икономът. — Все още ги броим.
— Колко са лицетанцьорите? — попита Лито.
— Изглеждат най-малко петдесет, господарю — отговори Монео с тих глас и покрусено изражение на лицето.
Лито се позасмя.
— Защо се смееш? — попита Айдахо, — Повече от трийсет наши хора…
— Тлейлаксианците се оказаха толкова вързани в ръцете! Не си ли даваш сметка, че само преди петстотин години щяха да бъдат много по-ловки и опасни. Виж какъв глупав маскарад са тръгнали да правят! Без да очакват твоята блестяща ответна реакция!
— Но имаха лазестрели — каза Айдахо.
Лито изви грамадата на тялото си откъм предните пръстенообразни ребра и посочи една дупка, прогорена в навеса по средата на колата. Следи от разтопен металопласт ограждаха отвора.
— Удариха на още няколко места отдолу — каза той. — За щастие, не повредиха нито суспенсорно устройство, нито колело.
Айдахо се загледа в дупката, направена в покривалото, отбелязвайки, че е разположена на височината на тялото на Бог-Императора.
— Не те ли уцелиха? — попита той.
— О, да — нехайно каза Лито.
— Не си ли ранен?
— Лазестрелите не са опасни за мен — излъга, без да му мигне окото. — Когато имаме време, ще ти покажа.
— Но за мен са — натърти Айдахо. — Както и за твоите стражи. Всеки от нас трябва да има защитен пояс.
— Защитните приспособления са забранени в цялата Империя — напомни Лито. — Носенето на защитен пояс е престъпление, което се наказва със смърт.
— Така, ето че стана дума и за защитите — вмъкна се в разговора Монео.
Айдахо помисли, че той иска да му обяснят нещо около защитните устройства и започна:
— Поясите са източник на силово поле, което отблъсква всички предмети, опитващи се да проникнат с опасна скорост. Те имат само един недостатък. Ако силовото поле бъде пресечено с лъч от лазестрел, като резултат произтича експлозия, чиято мощ съперничи на тази на голяма термоядрена бомба. Нападател и нападнат си отиват заедно.
Икономът сепнато погледна към Айдахо, който кимна потвърждаващо.
— Ясно е защо бяха забранени — продължи той. — Нали Великото Споразумение срещу ядрените оръжия е все още в действие и резултатите от него са добри?
— Дори са по-добри, след като иззехме всички атомни играчки от династиите и ги прибрахме на сигурно място — обади се Лито. — Но сега не е място и време да обсъждаме подобни въпроси.
— Можем обаче да разгледаме друго — рече Айдахо. — Много опасно е да се върви през открити пространства. Би трябвало да…
— Така изисква традицията и ние ще я спазим — настоя Лито.
Монео се наведе близо до ухото на Айдахо.
— Безпокоиш господаря — каза той.
— Но…
— Не си ли забелязал колко по-лесно е да се държи под контрол нещо, което се движи по дадена заповед? — попита Монео.