Още първият му поглед към Хви Нории разкри забележителната прилика с нейния вуйчо Малки, но пък сериозната тържественост на движенията и спокойствието на широката й крачка твърде много я различаваха от него. Имаше обаче същата тъмна кожа, както и овалното му лице с правилни черти. Кафявите меки очи устояха на погледа на Лито. Да, за разлика от сивата коса на Малки нейната беше искрящо черна.
Хви Нории излъчваше вътрешно спокойствие, което Лито долови веднага с нейното приближаване. Тя спря на шест крачки под и пред него. От фигурата й струеше класическа уравновесеност, която никак не бе случайна.
Лито почувства с нарастващо вълнение присъствието на типичните за иксианците интриги в новия посланик. Това бе напълно в съгласие със собствената им програма за създаване и подготовка на подбрани индивиди, предназначени за специфични функции. А функцията на Хви Нории беше печално очевидна: да очарова Бог-Императора, търсейки пролука в защитната му броня.
Въпреки това той долови в себе си нарастващо наслаждение от нейната компания в набиращата ход среща. Посланичката бе застанала в неголямо петно от дневна светлина, въведена в залата от система иксиански призми. Светлина изпълваше и отдалечения край, където се намираше Лито, като силата й беше концентрирана върху посетителя, за да загасва постепенно отвъд Бог-Императора, зад когото се различаваше къса редица от Говорещите с риби — стража от дванайсет жени, подбрани специално заради пълната им неспособност да чуват или говорят.
Хви Нории носеше семпла горна дреха в пурпурен цвят, а единственото й украшение беше сребърна огърлица-медальон, с отпечатан символ на Икс. Меки сандали с цвета на дрехата надничаха изпод подгъва, достигащ до самия под.
— Нали знаеш — попита я Лито, — че съм убил един от предшествениците ти?
Тя леко се усмихна и каза:
— Господарю, вуйчо Малки не пропусна да ми го съобщи още при ранната ми подготовка.
Щом заговори, Лито прозря, че част от нейното образование е било дело на „Бин Джезърит“. Бе овладяла техния начин за контрол над реакциите и отговорите, на усет за полутоновете и премълчаването. Въпреки това той разбра, че привнесеният от „Бин Джезърит“ пласт е фин и не е проникнал в естествената ласкавост на нейната природа.
— Освен това са ти казали, че не ще пропусна да спомена за случая — рече той.
— Да, господарю. Знам още, че моят прародител е имал безразсъдството да влезе тук с оръжие и да се опита да ви навреди.
— Както постъпи и непосредственият ти предшественик. Уведомиха ли те вече за случая?
— Господарю, научих веднага, след като пристигнах. Неспасяем глупак. Защо пощадихте живота му?
— Както не постъпих с твоя роднина, нали?
— Да, господарю.
— Предшественикът ти Кобат беше по-ценен за мен като пратеник с послание.
— Значи, казали са ми истината — кимна тя. И пак се усмихна: — Никой не може да разчита сто процента на чутото от своите помощници и началници.
Изводът беше толкова открит, че на Лито не му се удаде да скрие усмивката си. Дори се разсмя с глас, докато си даваше сметка, че младата жена наистина притежава Мисловността на Първоначалното Разбуждане или първичния разум, който идва още с шока на осъзнаване при раждането. Тя бе жива в буквалния смисъл на думата!
— Следователно не ме виниш, че съм премахнал твоя роднина-предшественик? — попита той.
— Но нали се е опитал да ви убие! Господарю, казаха ми, че сте го смазали със собственото си тяло.
— Вярно е.
— А после сте обърнали оръжието към вашата свещена личност, за да покажете, че то не може да ви навреди… Бил е най-добрият лазестрел, който могат да изработят иксианците.
— Свидетелите са докладвали истината — кимна Лито. А в себе си помисли: Което показва доколко може да се разчита на свидетели!
В името на историческата точност той самият знаеше, че бе обърнал лазестрела към оребреното си с пръстени туловище, а не към ръцете, лицето или перките. Тялото му, намиращо се в предчервейна форма, се отличаваше със забележителната си способност да поема силна топлина. Химическата инсталация вътре в него превръщаше тази топлина в кислород.
— Никога не съм се съмнявала в истинността на казаното — рече тя.