— Защо Икс повтори този глупав случай? — попита Лито.
— Не са ми обяснили, господарю. Може би Кобат сам е взел решение да постъпи по такъв начин.
— Не го вярвам. Стигнах до извода, че твоите хора искат само смъртта на подбрания от тях убиец.
— Смъртта на Кобат?
— Не. Смъртта на оня, когото са избрали да си послужи с оръжието.
— Кой е той, господарю? Нищо не са ми казали.
— Не е важно. Спомняш ли си, какво съм изрекъл по времето, когато твоят роднина постъпи като глупак?
— Заплашил си ни с ужасно наказание, ако идеята за насилие влезе в умовете ни.
Тя сведе глава, но не преди Лито да зърне твърдата непоколебимост в очите й. Бе си послужила с най-доброто в себе си, за да притъпи своята ярост.
— Обещавам ти, че нито един от твоите хора няма да избегне гнева ми — каза Лито.
Тя рязко насочи погледа си в лицето му.
— Да, господарю.
Този път нищо не можа да прикрие собствения й страх.
— Никой няма да се изплъзне от моя контрол, дори и онази безполезна колонийка, която наскоро създадохте на… — и той изреди на един дъх стандартните координати на новата колония, която иксианците бяха организирали в пълна тайна, далеко отвъд границите на онова, което те смятаха за крайни предели на неговата Империя.
Хви Нории с нищо не показа, че е била изненадана.
— Господарю, мисля, че бях избрана за посланик тъкмо поради моето предупреждение, че вие не можете да не знаете за случилото се.
Лито се загледа в нея с повишено внимание.
С какво ли сме се сдобили! — запита се той.
Казаното говореше за наблюдателност и прозорливост. Знаеше как иксианците бяха решили, че голямото разстояние и още по-големите транспортни разходи ще осигурят надеждна изолация за новата колония. Хви Нории смяташе, че нещата не стоят по този начин и го бе казала. Но тя вярваше, че нейните началници са я избрали за посланик именно заради предупреждението й, което бе красноречиво свидетелство за тяхното внимание и предпазливост. Иксианците разчитаха, че имат приятел в тукашния двор, който едновременно може да бъде смятан и като приятел на Лито. Кимна утвърдително след подреждането на мозайката в главата си. Малко след като се възкачи на трона, той бе разкрил на хитреците от Икс точното местоположение на предполагаемия им секретен Център — средищната област на технологичната федерация, намираща се под тяхно управление. Според иксианците дотогава тайната им е била запазена, тъй като бяха заплатили гигантски подкупи на Космическото Сдружение. Лито бе успял да ги постави на място с помощта на далновидното наблюдение и последвалите го умозаключения, както и с включване в действие на спомените за местата, където са събрани повече техни жители.
В миналото той ги бе предупредил, че ще ги накаже, ако се осмелят да действат срещу него. Те останаха смаяни и обвиниха Сдружението в предателство. Забавлението за Бог-Императора бе пълно и той избухна в такива залпове от смях, че иксианците ужасно се сконфузиха. А после ги уведоми с хладен и осъдителен тон, че не му се налага да си служи с доносници или шпиони, както и с обичайните приспособления на правителствената власт.
Не повярваха ли, че е Бог?
През определен последващ период от време те зачитаха поставените изисквания. А Лито не злоупотреби нито веднъж със създадените взаимоотношения. Желанията му бяха скромни — някаква машинка или приспособление. Обявяваше своите потребности и иксианците доставяха поредната технологична играчка. Само веднъж се опитаха да пробутат смъртоносен инструмент в една от поръчаните машини. Той унищожи цялата делегация, още преди да успеят да свалят опаковката на вещта.
Хви Нории изчакваше спокойно някакъв знак от размишляващия Лито. С нищо не показваше нетърпение.
Красива е — помисли той.
Свикнал на обичайното продължително общуване с иксианците, сега усещаше как новото развитие на нещата раздвижва енергията в тялото му. Обикновено кризите, страстите и потребностите, които го подтикваха и довеждаха до определено състояние, постепенно отминаваха. Нерядко дори чувстваше, че е надживял отреденото му време. Но сега присъствието на Хви Нории беше свидетелство, че е потребен. Този факт бе приятен за него. Допусна, че иксианците може да са постигнали частичен успех с машината за усилване на линейното прозрение, необходимо за щурманите на Сдружението. Някакво слабо пиукане в потока на протичащите големи събития сигурно е останало извън обсега на вниманието му. Дали наистина биха могли да създадат подобна машина? Какво чудо щеше да е тя! Умишлено се отказа да използва способностите си и за най-незначителното търсене на възможност за нейната реализация.